Решение № 13007 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2024 г.

ВАСШесто отделение02.12.2024 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 809 / 08.03.2024 г. по адм. дело 687 / 2023 г. на Административен съд Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. К., от гр. Долна Оряховица против решение 809 / 08.03.2024 г. по адм. дело 687 / 2023 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Дончев изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците ТП на НОИ Велико Търново, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция Социално подпомагане Велико Търново, Складова техника АД, гр. Горна Оряховица, ТЕЛК при МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов АД, гр. Велико Търново не изразяват становища. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 809 / 08.03.2024 г. по адм. дело 687 / 2023 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалба на Е. К. К., от гр. Долна Оряховица срещу експертно решение 92212 от зас. 144 от 11.10.2023 г. на НЕЛК специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. Административният съд е приел, че оспореният акт на медицинската експертиза е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма за валидност, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че експертното решение на НЕЛК е издадено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение 196 / 04.07.2023 г. по адм. дело 260 / 2023 г. на Административен съд Велико Търново. Освидетелстването е извършено по документи, като наличната медицинска документация дава представа за реалното увреждане на здравето на К., стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Обосновано административният съд е приел, че относимите за оценката на неработоспособността обстоятелства са обсъдени конкретно и вярно са представени в ЕР. Въз основа на тази собствена преценка на доказателствата НЕЛК е формирала медицинско заключение, че освидетелстваното лице страда от [заболяване], който е с давност от 2005 г. и преминава през различни периоди на обостряне и ремисия, но е хронично и прогресиращо заболяване като късните му отражения върху други [заличен текст] и [заличен текст] са налице/[заличен текст], [заличен текст] и др. /. Лечението е провеждано с различен успех и пациентът е предложен за биологична терапия с [заличен текст] през 2020 г., тъй като не дава положителен отговор на провежданото лечение до момента. При това е отчетено, че макар активността на заболяването същото не е преминало в най-тежката си форма, предвид адекватния лечебен алгоритъм. Изследвайки отправните точки за всички заболявания по установения функционален дефицит на освидетелстваното лице, административния съд е достигнал до правилния извод, че органът на медицинската експертиза законосъобразно е потвърдил ЕР на ТЕЛК с водещата диагноза [диагноза] и определени 71% ТНР. Извършено е и обсъждане на придружаващото заболяване [заболяване] като са анализирани данните от медицинската документация и проведените [заличен текст] и [заличен текст], които сочат намалена фракция на изтласкване и ритъмни нарушения от типа на [заболяване], за което са определени 40% ТНР, съгласно Приложение 1 на НМЕ, част 4 "[диагноза]", Раздел VI "[диагноза]", т. 3а., касаещи [диагноза] трети стадий при наличие на данни за [диагноза]/. В тази връзка в ЕР законосъобразно са посочени противопоказани условия на труд като тежък физически труд и нощен труд. При това медицинско заключение, НЕЛК не е формирала правен извод за отмяна на ЕР на ТЕЛК в тази част /относно АХ/, т. к. е приложила друг способ изменение на ЕР на ТЕЛК, като по същество НЕЛК е увеличила определената ТНР от 20 на 40% относно придружаващото заболяване [заболяване]. Законосъобразно са приложени и правилата от Приложение 2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ досежно изчислението на общия процент на ТНР при установеното наличие на множество заболявания и отчитайки, действащата към момента на издаване на акта методика. Обосновани са изводите на административния съд и досежно срока на инвалидизирането. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното експертно решение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите по определяне на функционалния дефицит и общия процент ТНР. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл.172, ал.2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение