Решение № 6610 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2014 г.

Решение № 6610 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8466/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решението от 14.05.2014 г. по адм. дело № 1518/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3139/16.12.2013 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, подал до Държавната агенция за бежанците молба № 1324/11.06.2013 г. за предоставяне на статут. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, след влизане в сила на решение № 481/3.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Хайдар Абдулхюсеин Хасан били отказани статут на бежанец и хуманитарен статут. В проведеното на 19.06.2013 г. интервю чужденецът заявил, че в първото производство не представил действителните факти по случая, тъй като се опасявал да не бъде върнат в Ирак, и не се позовал на статута си на бежанец, получен по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Той разказал, че е напуснал Ирак през 2006 г. Върнал се в обратно в Ирак през 2007 г. и през 2008 г. заедно с баща си отново се установил в Сирия. Баща му бил подофицер в армията на Саддам Хюсеин и чл. на партията БААС. В момента баща му живеел в Багдад, но се местел в различни райони. Хайдар Хасан се определил като привърженик на партията БААС. Той заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в Ирак, но когато извел баща си от Ирак, го направил с подправен паспорт. До 2010 г. кандидатът за статут пребивавал в Сирия, след което пристигнал в България. На 17.02.2010 г. от представителството на Върховния комисар на Организациите на обединените нации за бежанците в Сирийската арабска република бил издаден сертификат, с който Хайдар Хюсеин, роден на 16.03.1984 г., бил признат за бежанец. Във връзка с издадения сертификат председателят на Държавната агенция за бежанците отправил запитване до представителството на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в София, откъдето го уведомили, че кандидатът за статут посетил представителството с молба да бъде потвърдена идентичността му въз основа на сертификата, като обърнал внимание, че съществува разминаване между датата на раждане, обявена пред Държавната агенция за бежанците - 13.03.1984 г. и датата на раждане съгласно сертификата. Изразено било предположение, че става дума за чиновническа грешка. С решение № 3139/16.12.2013 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, упражняващ правомощия по делегация съгласно заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Хайдар Абдулхюсеин Хасан поради отсъствието на законовите предпоставки. В изложените мотиви е посочено, че бежанската история е недостоверна и се обръща внимание на противоречията и разминаванията в твърденията на кандидата. Според административният орган, ако кандидатът действително е разполагал със сертификат от Върховния комисар на Организациите на обединените нации за бежанците, той е могъл да го представи още в първото производство. Отчетено е и обстоятелството, че Хайдар Абдулхюсеин Хасан не е представил оригинала на документа, както и че на ксерокопието не се различават пръстови отпечатъци, каквито чужденецът твърдял, че има. При отсъствието на категорична позиция от страна на представителството на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, несъответствията в документа относно датата на раждане на чужденеца, както и с оглед обяснението му, че при издаването на сертификата бил представил фалшива лична карта, административният орган преценил, че в действителност той не е бил признат за бежанец. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя била допусната дактилоскопна експертиза. Според експертното заключение, дактилоскопният отпечатък, намиращ се на втора страница на представения пред съда оригинален документ № 980-07-11151/N/A, издаден от ВКБООН в Сирия на името на Хайдар Хасан, роден на 16.03.1984 г., не е идентичен с този на лицето Хайдар Абдулхюсеин Хасан, родено на 13.03.1984 г., който е бил снет по време на административното производство на Евродак карта на 11.06.2013 г. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд приел, че административният акт е законосъобразен. При разглеждането на преписката били обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя и е бил обоснован извод, че няма основание за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният орган обсъдил и положението в държавата по произход, в която има обща ситуация на несигурност, без да е налице безогледно насилие, така че кандидатът за статут да бъде застрашен само поради пребиваването си на съответната територия. Поради това съдът отхвърлил жалбата на Хайдар Абдулхюсеин Хасан срещу решение № 3139/16.12.2013 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направените от съда констатации съответстват на събраните доказателства, а изложените мотиви не са противоречиви. При постановяването на решението първоинстанционният съд не е допуснал и неточно прилагане на материалния закон при преценката на законосъобразността на административния акт. Съдът е възприел констатациите на административния орган за недостоверност на бежанската история на кандидата за статут предвид съществуващите логически противоречия и несъответствия с фактите, представени при разглеждането на първото искане, което почива на други твърдения. Съобразено е, че не са представени логични обяснения за промяната в историята на чужденеца, с която той подкрепя искането си за статут. Сочейки религиозната си принадлежност при първото разглеждане и отричайки членство в политическа партия или организация, той обосновава второто си искане с членство в БААС и с позицията на баща си, който служил в армията на Саддам Хюсеин. В същото време заявява, че баща му пребивава в Ирак, което намалява тежестта на твърдението, че се чувства застрашен и е напуснал страната именно поради положението на своя баща. При липсата на данни за осъществено по отношение на Хайдар Хасан преследване поради принадлежността му към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и поради отсъствието на реална опасност от тежко посегателства върху личността му, съдът е направил съответстващ на закона извод за неоснователност на подадената жалба. Касационната инстанция споделя съображенията на съда и във връзка с направеното от чужденеца позоваване на издадения от Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците сертификат, според който е признат за бежанец. Не е посочена убедителна причина, поради която сертификатът, издаден от Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците, не е бил представен при разглеждане на първото искане за получаване на статут. Същевременно истинността на документа, чиято валидност е изтекла на 23.12.2010 г., е опровергана, като се има предвид несъответствието в рождената дата на лицето и в дактилоскопските му данни. След като документът не е автентичен, той не може да удостовери валидно обстоятелството, че Хайдар Хасан е бил признат за бежанец по мандата на Върховния комисар, така че да се предостави статут на бежанец съгласно чл. 10 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е обсъдил и положението в Ирак, което е съществено променено в сравнение с времето, през което Хайдар Хасан е напуснал страната, и е отбелязъл, че въпреки общата несигурност, ситуацията не може да се разглежда като достигнала ниво на безогледно насилие. В тази насока е и информацията, съдържаща се в представената пред касационната инстанция актуална справка от 24.01.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците, в която се посочва, че положението в страната остава тежко и поради опитите на бунтовническата групировка "Ислямска държава" да овладее Багдад и да навлезе дълбоко в южен Ирак. Тази информация е нова и не е била обсъждана от административния орган, поради което не би могла да обоснове незаконосъобразност на взетото решение. Влошаването на ситуацията в страната по произход на кандидата и повишаването на нивото на насилие, биха имали значение за преценката на административния орган, но само в рамките на друго производство. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд