Решение № 11263 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма при Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Х. Стефанов, против решение 246/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 125/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, в частта му, с която главната дирекция е осъдена да заплати на И. Куцаров обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 690 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 200 лв. за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице и в размер на 2797 лв. за заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от исковете. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната част от решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че в процесния случай съдът неправилно е приел, че твърдените незаконосъобразни действия са извършени от служители на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма . Иска се отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на присъденото обезщетение, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна И. Куцаров, чрез адвокат А. Попчев и адвокат А. Господинов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт П. Стаменова, с писмено становище и в съдебно заседание поддържа касационната жалба на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма и моли за отмяна на съдебното решение, евентуално, за намаляване размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че административният съд правилно е осъдил Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма да заплати понесените от Куцаров вреди, но неправилно е определен размерът на неимуществените вреди, като същият се явява завишен. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение 2498/23.02.2021 г., постановено по адм. дело 4162/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение 17/28.01.2020 г., постановено по адм. дело 2/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч и делото е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените в мотивите указания. С обжалваното решение АС Ловеч е осъдил Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма да заплати на И. Куцаров, на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане, претърпени в следствие на понесени болки и страдания от Куцаров, причинени от незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", по повод и във връзка с осъществяваната от административния орган изпълнителна дейност по охрана на спортно събитие в гр. Ловеч на 24.08.2014 г., изразяващи се в незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо лицето - нанесени удари и причинени [заличен текст]. Главната дирекция е осъдена и да заплати на И. Куцаров обезщетение за имуществени вреди в размер на 690 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, за сторените от Куцаров разноски по лечение на [заличен текст] при незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо него - нанесени удари от служители на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", по повод и във връзка с осъществяваната от административния орган изпълнителна дейност по охрана на спортно събитие в гр. Ловеч на 24.08.2014 г. Също така, в полза на Куцаров са присъдени и разноски в размер на 200 лв., представляваща разноски за държавна такса и вещо лице и в размер на 2797 лв., представляващи разноски за един адвокат съразмерно на уважената част от исковете. С останалата част от решението съдът е отхвърлил исковата молба за разликата до претендираните суми от 1300 лв. за неимуществени вреди и от 30 лв. за имуществени вреди, като недоказана. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че след посещение на футболна среща на 24.08.2014 г. в гр. Ловеч, при достигане до автобуса, с който И. Куцаров е трябвало да отпътува към гр. Пловдив, той е бил настигнат от служители в униформи, с шлемове и палки, които започнали да удрят и блъскат качващите се в автобуса. Куцаров бил повален на земята, удрян и ритан многократно от двама униформени служители, вследствие на което посетил Спешното отделение на болницата в гр. Ловеч за преглед и промивка на получените рани. На другия ден Куцаров посетил и лекар в отделение по Съдебна медицина в УМБАЛ св. Георги ЕАД гр. Пловдив, от където му било издадено медицинско свидетелство, съгласно което е установено [заличен текст]. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети множество писмени доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза, изслушани са показанията на няколко свидетеля, като също така са взети под внимание и събраните показания от свидетелите при първоначалното разглеждане на делото от АС Ловеч. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел за безспорно установено, че служители на Зонално жандармерийско управление София при Дирекция Жандармерия при ГД ОП МВР, сега Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", осигуряващи охрана на проведено спортно събитие футболен мач, са нанесли удари на И. Куцаров, без същият да е имал поведение, налагащо използването на физическа сила за предотвратяване на нарушение. Административният съд посочил, че от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че групата, от която са били униформените служители, нанесли нараняванията на И. Куцаров, е носела черни униформи и предпазни средства с надписи Жандармерия . Прието е, че по делото не са представени доказателства служители на други дирекции и подразделения на МВР да са носели предпазни средства и униформи с надпис Жандармерия при охрана на спортното събитие. Посочено е още, че по делото няма данни служители от други дирекции и звена на МВР да са ползвали в онзи период едновременно предпазни средства и с двата надписа Жандармерия и Полиция . Първоинстанционният съд приел, че пряка последица от ударите на служителите към Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма са причинените на И. Куцаров [заличен текст], които травми съответно са му причинили както продължителни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, така и разноски за възстановяване на здравословното му състояние, представляващи имуществени вреди, по отношение на които Куцаров представил писмени доказателства за заплатени разходи (фактури). По отношение на претендираните имуществени вреди е прието, че искът е доказан до размер от 690 лв., които представляват разноските на Куцаров за възстановяване от загубата на [заличен текст], като до пълния претендиран размер от 720 лв. искът е отхвърлен. По отношение на неимуществените вреди съдът приел, че И. Куцаров е понесъл множество физически наранявания. Така отчитайки продължителността на болките и страданията, многократното посещение на [заличен текст], възрастта на Куцаров и липсата на противоправно поведение в момента на причиняване на страданията, което да е налагало необходимост от ползване на физическа сила от служителите на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма , и съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 15 000 лв., като до пълния претендиран размер от 16 300 лв. искът е отхвърлен По отношение и на двата иска е присъдена и претендираната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно относно присъдения размер на обезщетението. По отношение на направеното в касационната жалба възражение относно пасивната процесуална легитимация на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма , следва да се посочи, че същото е неоснователно. Тя се установява от гласните доказателства по делото, които сочат, че извършителите на незаконосъобразните действия са били с надписи Жандармерия . Отделно от това, от воденото от Районна прокуратура Ловеч дело и досъдебното производство е установено, че незаконосъобразните действия са извършени именно от служители към Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма , но досъдебното производство е прекратено не защото не е установен държавният орган, към който са служителите извършители на незаконосъобразните действия, а защото търсената по него наказателна отговорност е лична и не може да бъде установено кое е конкретното лице, извършило действията. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка причинна връзка с твърдените незаконосъобразни действия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал както на събраните по делото писмени доказателства, на заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и на изслушаните по делото свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са представени доказателства за реално претърпени от И. Куцаров както имуществени, така и неимуществени вреди - в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с извършените от страна на служителите на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма незаконосъобразни действия, изразяващи се в незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо Куцаров - [заличен текст]. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателно възражението в касационната жалба, за неправилност на решението относно присъдения размер на обезщетението от 15 000 лева. Предвид степента на увреждането, периода на исковата претенция, понесените неимуществени вреди и икономическия стандарт в страната, определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 15 000 лева е завишена. Обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното здравословно състояние на засегнатия от тях гражданин. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени. Настоящият състав споделя изводите на съда относно доказаността на понесените от И. Куцаров неимуществени вреди, но счита, че неправилно административният съд е определил размера на присъденото обезщетение за претърпени от Куцаров неимуществени вреди. Поради това, следва да се посочи, че предвид доказателствата по делото, понесените вреди и икономическия стандарт в страната, то сумата от 5000 лева се явява справедлива да обезщети понесените от Куцаров неимуществени вреди. Въз основа на изложеното, съдебното решение следва да се отмени в частта, с която Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма е осъдена да заплати на И. Куцаров обезщетение за причинени му неимуществени вреди за сумата над 5000 лева. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора, следва да се преизчислят и присъдените в полза на страните разноски за адвокатско и юрисконсултско представителство. С оглед уважената част от исковата претенция, в полза на Куцаров за всички инстанции се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1234 лв. /включително 650 лв., платени за настоящата касационна инстанция за един адвокат/, поради което решението на АС Ловеч следва да се отмени и в частта, в която в полза на И. Куцаров са присъдени разноски за адвокатско представителство за сумата над 1234 лева. В полза на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., извън присъдените 16 лв. с първоинстанционното решение. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,