Решение № 1352 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2011 г.

Решение № 1352 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на НЕЛК и Кирил Атанасов Тонев.

Касационният жалбоподател Кирил Тонев иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на предявените искове изцяло, както и в частта, в която е осъден да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение. В просторна жалба и писмена защита навежда подробни доводи за основателността на исковете против НЕЛК. Твърди, че е недопустимо да бъде принуждаван да доказва претърпените неимуществени вреди. Иска да му бъдат присъдени направените пред първоинстанционния съд разноски.

Касационният жалбоподател НЕЛК обжалва първоинстанционното решение само в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съответно на отхвърлената част на исковете, което определя по чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество касационната жалба на Кирил Тонев против отхвърлителната част на решението е неоснователна по следните съображения:

Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение от вреди, настъпили от нищожно решение № 1100/4.08.2006 г. на НЕЛК. Предявил е обективно съединени искове, както следва: 1. обезщетение за неполучени месечни интеграционни добавки по чл. 26 и чл. 28 от ЗИХУ за периода от 1.06.2006 г. до 31.07.2008 г., 2. обезщетение за неполучени месечни добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО в периода от 1.01.2006 г. до 31.07.2008 г., 3. обезщетение за вреди от билети и карти за пътуване, които е платил, вместо да пътува безплатно като военен инвалид в периода от 1.01.2004 г. до 31.07.2008 г., 4. обезщетение за вреди от закупуването на лекарства, без да е ползвал полагащата му се отстъпка от 75 % в периода от 1.01.2007 г. до 31.01.2008 г. по чл. 15, ал. 4 от ЗВВ и 5. обезщетение за забава от датата на завеждане на исковата молба 10.12.2009 г. и 6. обезщетение за неимуществени вреди.

С решение № 2226/9.05.2011 г. първоинстанционният съд е осъдил НЕЛК на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Кирил Атанасов Тонев обезщетение за вреди от нищожен административен акт № ЕР1100/4.08.2006 г. на НЕЛК по исковете за вреди от заплатени карти и билети за градския транспорт за периода от 4.08.2006 г. до 4.04.2008 г., като в останалата част до пълния размер на претенцията и по отношение на всички останали исковете решението е отхвърлително.

1. Касационният жалбоподател е недоволен от отхвърлителната част на решението на претенцията по т. 3 от исковата молба. Решението в тази част е обосновано и съответства на събраните по делото доказателства за преки вреди. Съгласно чл. 154 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания. Поради това осъдителната част съответства са представените от ищеца доказателства за заплатени от него билети и карти за инвалид за периода от 4.08.2006 г. до 4.04.2008 г.

Неоснователна касационната жалба на ищеца против отхвърлителното решение по отношение на останалите имуществени искове.

1. Правилно е решението на съда в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за вреди от неполучени по Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) месечни интеграционни добавки. В периода от издаване на ЕР на ТЕЛК № 0241/22.01.2004 г. до издаване на ЕР на НЕЛК 1100/4.08.2006 г. ищецът не е имал качеството на правоимащо лице по чл. 26 от ППЗИХУ, защото на него му е определено 95 % ТНР, но без чужда помощ. Законосъобразни са и изводите, че няма преки вреди от платени рехабилитационни услуги, защото няма доказателства такива да са поискани, получени и заплатени от ищеца.

1. Правилно е отхвърлена претенцията за обезщетение за неполучени добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО, защото такива не са плащани поради наличието на ЕР на ТЕЛК № 0241/015/22.01.2004 г. признаващо ТНР 95 %, но без чужда помощ. Това решение не е предварително отменено като незаконосъобразно, а предвид чл. 204, ал. 1 от АПК косвен контрол за законосъобразност в съдебното производство е недопустим и след като за периода от 1.01.2006 г. до 31.07.2008 г. за ищеца няма влязъл в сила административен акт, който да му признава права по чл. 103 от КСО, за него не са настъпили и вреди.

1. Неоснователна е касационната жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд относно обезщетение за причинени преки вреди от плащане на лекарства за периода от 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г., за които като военен инвалид жалбоподателят твърди, че е могъл да ползва намаление. За този период има издадено разпореждане № 4408296523/17.04.2009 г. на РУ "СУ", с което със задна дата е определена лична пенсия за военна инвалидност, считано от 1.01.2006 г. Не могат да бъдат споделени правните изводи на съда, че не са налице вреди заради заповед № 91-ЗИХУ-5246 от 23.02.2007 г. на директора на Д "СП" относно отпуснати месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти. Но ищецът е длъжен да докаже иска си, а по делото няма данни за предписани лекарства относно заболяването, заради което е призната военна инвалидност и поради това искът като краен резултат правилно е отхвърлен като неоснователен.

1. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи и относно недоказаност на иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Твърденията на ищеца, на които той основава искането си за присъждане на обезщетение, подлежат на доказване и всичките твърдения за обиди, болки и страдания и т. н., остават само наведени, но недоказани доводи.

1. Основателна е касационната жалба на Кирил Тонев срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) съдържа специална регламентация относно разноските по производството, която дерогира общите разпоредби по ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът дължи разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло, при оттегляне на иска изцяло и при отказ от иска изцяло. Когато искът е уважен частично ответникът, в случая НЕЛК, заплаща разноските по производството съразмерно на уважената част на иска. Тъй като е налице обективно съединяване на няколко иска, уважаването на един от тях макар и частично, освобождава ищеца от заплащане на разноски в полза на ответника.

С оглед специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ касационната жалба на НЕЛК е неоснователна. Поисканите от НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска, не се дължат.

Искането на Кирил Тонев Атанасов за присъждане на разноските по първоинстанционното съдебно производство не може да бъде разгледана от касационната инстанция, защото по такова искане няма произнасяне от страна на съда със съдебното решение. Поради това в тази част касационната жалба има характер на молба по чл. 248 от ГПК, по която следва да се произнесе Административен съд София-град.