Решение № 130 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2014 г.

Решение № 130 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. Б. Н. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 36466 от 27.03.13 г. на влязлото в сила решение № 225 от 30.10.2007 г. по гр. д. № 662/03 г. на Софийски градски съд. Молбата е мотивирана с твърдения за допуснато от съда нарушение на правото на защита и на участие в процеса на страната, без да се сочат конкретни факти, въз основа на които да е възможна подобна преценка. Молителят твърди, че избраният от него процесуален представител не се е явявал в съдебни заседания и осъществяваната защита на правата и законните му интереси била неефективна, защото не били поискани допълнителни експертизи. Желае влезлият в сила съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. С решението, чиято отмяна се иска СГС е уважил иск с правно основание чл. 41 от СК (отм.), като е признал за установено, че детето П. - К. К. Х., родено на 29.06.1997 г., е заченато и произхожда от К. Б. Н., предоставил е упражнява-нето на родителските права спрямо детето на майката, с право бащата да го взема и вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, определил е ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., която да се заплаща от бащата, считано от 4.11.2003 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва и е определено детето да носи името П. - К. К. Н.. Срещу подадената молба за отмяна са постъпили два писмени отговора, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК /от майката и от детето/, с които се оспорва основателността на подадената молба за отмяна. В съдебно заседание молителят се явява лично. Поддържа молбата си и желае тя да бъде удовлетворена. Представя писмени бележки. Ответниците не се явяват лично. Ответницата К. Р. Х. се представлява от процесуален представител, който оспорва допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски, които съгласно списъка и представеното пълномощно възлизат на 600 лв. за адвокатски хонорар. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира молбата за неоснователна. Изводът, че съдът не е допуснал нарушение на съответните правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и че настоящият молител не е бил лишен от възможност да участва в делото /напротив - бил е надлежно представляван/, настоящият съдебен състав прави въз основа на следните факти по делото: Производството по делото /гр. д. № 662/03 г. на СГС, чието решение се иска да бъде отменено/ е започнало на 4.11.2003 г. и се е разглеждало по реда на ГПК (отм.). По делото са проведени единадесет редовни съдебни заседания /на 1.04.2004 г., 31.05.2004 г., 25.10.2004 г., 14.02.2005 г., 9.05.2005 г., 11.07.2005 г., 10.10.2005 г., 13.02.2006 г., 12.06.2006 г., 21.07.2007 г., 22.10.2007 г. За всяко едно от тях настоящия молител К. Б. Н., в качеството си на ответник, е бил редовно уведомен. На шест от съдебните заседания - на 1.04.2004 г., 10.10.2005 г., 13.02.2006 г., 12.06.2006 г., 21.07.2007 г., 22.10.2007 г. - той е присъствал лично, а на останалите пет - на 31.05.2004 г., 25.10.2004 г., 14.02.2005 г., 9.05.2005 г. и 11.07.2005 г. - не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощения от него по делото процесуален представител адвокат Х.. Последната е присъствала при изслушване на заключенията на назначените по делото медицинска, андрологична и кръвно-групова експертизи, представяла е писмени доказателства, правила е искания за назначаване на експертизи /включително и за освобождаване на ответника от внасяне на държавна такса за тях/, взела е участие при разпита на изслушаните свидетели. По делото К. Б. Н. също е правил искания /за издаване на препис от протокола от съдебно заседание, за назначаване на нова дата за кръвно-групова експертиза/, които са били уважавани от съда. Надлежното упълномощаване на адвокат С. Х. - се установява от наличното /на лист 66 от материалите по делото/ нарочно пълномощно от 31.05.2004 г., с което К. Б. Н. я е упълномощил да го представлява. Независимо, че по делото той е депозирал на 6.10.2005 г. молба, с която е заявил, че оттегля пълномощията си от адвокат Х., реално подобен отказ не е осъществен, защото и след тази дата, той е продължил да се явява в съдебно заседание с адвокат Х. /на 10.10.2005 г., 13.02.2006 г., 12.06.2006 г., 21.07.2007 г., 22.10.2007 г./. Така изложените данни опровергават твърдението на молителя, че правото му на защита и на участие в процеса е било нарушено. За всички предприети от съда действия той е бил редовно уведомяван, съобразно установените в ГПК способи - лично /чл. 43/ или чрез процесуален представител /чл. 39/. Взел е участие във всички проведени съдебни заседания - лично, чрез процесуален представител или съвместно. Обстоятелството, че по негова преценка /по всяка вероятност и пред вид изхода на делото/, оказаната му адвокатска услуга е "неефективна"- по никакъв начин не може да бъде приравнено на липса на адекватна защита. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК не е налице, защото молителят е участвал в делото и е бил надлежно представляван. Неговият процесуален представител е защитавал интересите му по всякакъв законоустановен начин - чрез доказателствени искания, които съдът е уважавал, съответно като е получавал уведомления за насрочени съдебни заседания и чрез последователно и целенасочено организиране на защитата на представляваната от него страна. Не се установи съдът да е допуснал нарушение на съответните правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на молителя следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски от ответната страна в размер на 600 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение