Решение № 13576 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2011 г.

Решение № 13576 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на "Хелиос ойл" ООД, гр. Първомай, представлявано от управителя Панчо Димитров Илчев, подадена от адв. Светослава Хаджиева, и на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, против решение № 1551/11.10.2011 г., постановено по адм. дело № 346/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № 091003242/29.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 32/14.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в общ размер на 47735 лв. по фактури № № 152/15.10.2008 г., 3000000080/10.09.2009 г., 3000000083/13.09.2009 г., 103/29.09.2009 г., 120/09.10.2009 г., 121/10.10.2009 г., 169/16.11.2009 г., 170/16.11.2009 г. 162/11.11.2009 г. и 163/11.11.2009 г., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 4550.13 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената му част. Ответната страна по тази жалба - "Хелиос ойл" ООД - гр. Първомай, я оспорва като неоснователна по подробно мотивирани съображения в писмено възражение срещу нея. "Хелиос ойл" ООД - гр. Първомай, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 091003242 от 29.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 32/14.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС на "Хелиос ойл" ООД по фактура № 3000000058/25.08.2009 г. с получател "Monika Ven Ehpory - Inport". Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата и в писмена защита. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от юрк. Левова, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил по жалба на "Хелиос ойл" ООД ревизионен акт № 091003242/29.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решение № 32/14.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в общ размер на 47 735 лв. по фактури № № 152/15.10.2008 г., 3000000080/10.09.2009 г., 3000000083/13.09.2009 г., 103/29.09.2009 г., 120/9.10.2009 г., 121/10.10.2009 г., 169/16.11.2009 г., 170/16.11.2009 г. 162/11.11.2009 г. и 163/11.11.2009 г., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 4550.13 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част - по оспорването на ревизионния акт в частта му, с която е начислен допълнително ДДС по фактура № 3000000058/25.08.2009 г. с получател "Monika Ven Ehpory - Inport". Първоинстанционният съд е обсъдил подробно в мотивите на своето решение събраните писмени доказателства и е прел, че декларираните ВОД с получатели "Мега фарма Малакидис" - Гърция, "Агротики - С. А" - гр. Мегара, Гърция, "ELDIFYRGIA" SA - Гърция и "FANAKIDOU AGNOULA" - Гърция са доказани чрез предвидените в чл. 45 от ППЗДДС документи - фактура за доставката, по която получател е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка лице; транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Отчел е обстоятелството, че по отношение на горните дружества органите по приходите не са събрали информация по реда на регламент № 1798/2003 г. (формуляри SCAC). По отношение на доставка, по която е получател "Monika Ven Ehpory - Inport" - Румъния, съдът е възприел изводите на органите по приходите, че същата няма характер на вътреобщностна такава по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, осъществена е на територията на страната, в резултат на което следва да се третира като облагаема с данъчна ставка 20% на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 67, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно. По касационната жалба на "Хелиос ойл" ООД: Настоящият състав на касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 10.2008 г., м. 9.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. в общ размер на 47 735.35 лв., ведно със съответните лихви за забава по извършените вътреобщностни доставки с получатели следните гръцки търговци: "Мега фарма Малакидис" - Гърция на стойност 1 100.15 лв.; "Агротики - С. А" - гр. Мегара, Гърция на стойност 24 897.48 лв. "ELDIFYRGIA" SA - Гърция на стойност 10 683.38 лв.; "FANAKIDOU AGNOULA" - Гърция на стойност 11 054.35 лв. За да постанови решението си, съдът е съобразил обстоятелството, че по отношение на всички тези доставки, дружеството "Хелиос ойл" ООД е удостоверило наличието на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС с документите, по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС и че от страна на приходната администрация не са ангажирани никакви доказателства, които опровергават обективирания във фактурите, международните товарителници и писмени потвърждения факт на транспортиране на стоките до посочения във фактурите получател. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които преценени в тяхната съвкупност удостоверяват по несъмнен начин, както факта на транспортиране на стоките по процесиите фактури от територията на РБългария до територията на РГърция, така и всички останали обстоятелства във връзка спорните сделки. В тази връзка съдът се е позовал на наличието на надлежно подписани и подпечатани транспортни документи - ЧМР, както и на другия алтернативно изискван от правилника документ - изрично писмено потвърждение, че стоката е получена от клиентите на територията на съответната държава-членка, сами по себе си са достатъчни за доказване наличието на ВОД. За да приеме, че не е налице каквото и да е съмнение за фактическото осъществяване на доставките с получатели "Мега фарма Малакидис"; "Агротики - С. А, "ELDIFYRGIA" SA и "FANAKIDOU AGNOULA" административният съд обосновано е взел предвид извършените плащания по банков път и надлежното осчетоводяване на сделките по процесиите фактури, както в счетоводството на дружеството жалбоподател, така и в счетоводствата на гръцките фирми получатели. Тези обстоятелства се доказват по безспорен начин, както от приложените по делото извлечения от счетоводните регистри на жалбоподателя и получателите по сделките, първичните и вторични счетоводни документи, съставени във връзка с разплащанията, изписването и заприхождаването на стоките по процесиите ВОД, така и от приетото по делото и неоспорено от ответната страна заключение на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице е извършило проверка на документите по делото и в счетоводството на дружеството жалбоподател (за което е констатирало, че е редовно водено) и е установило следните обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора: разплащанията по посочените по-горе ВОД са извършени по банков път, с изключение на доставката по фактура № 152/15.10.2008 г., издадена на "Мега фарма Малакидис", която е била разплатена в брой; за разплащанията в счетоводството на жалбоподателя са съставени следващите се счетоводни операции; количествата стоки по процесните фактури са идентични с тези вписани в международните товарителници и експедиционните бележки; в документите приложени по делото се съдържа информация за деклариране на сделките като ВОП от страна на гръцките контрагенти. Противно на твърденията в касационната жалба, при преценка на заключението на съдебно- счетоводната експертиза и събраните по делото писмени доказателства, съдът обосновано е отчел обстоятелството, че органът по приходите в ревизионното производство не е събрал информация по реда по реда на Регламент № 1798/2003 (формуляри SCAC), а ответникът в хода на съдебното производство, при осигурена процесуална възможност за това, не е поискал допускане събирането на такава като доказателство, поради което истинността на представените от страна на жалбоподателя в хода на ревизията документи не се опровергана от страна на приходната администрация. В този контекст следва да бъде посочено, че основателно ответникът по касация акцентира върху следния противоречив подход на ревизиращите органи: през проверявания период ревизираното лице е осъществило както процесните ВОД, така и други ВОД към същите гръцки контрагенти, които е документирало с едни и същи счетоводни и транспортни документи, но сделките по процесните фактури не са били признати от ревизията, а сделките по фактурите, описани в таблиците на стр. 5 и стр. 15 от заключението на вещото лице са били приети за действителни, което е недопустимо. По отношение на твърдяната от органите по приходите липса на данни за напускане на МПС със сочените в товарителницата рег. номера в получено от ГД "ГП" писмо, приложено по делото съдът правилно е посочил, че липсата на такива данни в получената от ГД "ГП" писмо, не би могло да опровергае направения извод за реалност на процесиите ВОД, тъй като след присъединяването на Р. България към ЕС не се събират и съхраняват данни за всички МПС и лица, които влизат и излизат на/от територията на страната. В този смисъл е писмо на Директора на ГД "ГП", както и писмо от Агенция "Пътна инфраструктура". Съдът правилно е отчел факта, че констатацията, че стоките са транспортирани до територията на Гърция се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства при извършените насрещни проверки на транспортните фирми, осъществили превоза на стоките по процесиите фактури, в това число писмени обяснения от шофьори и собственици на дружества - превозвачи, които потвърждават факта, че са осъществили превоза и че са издали представените по делото транспортни документи. Правилно е отчетено от съда, че събраните при насрещните проверки документи от дружествата- превозвачи и приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводствата на дружеството жалбоподател и транспортните фирми - ЕТ "Тенев - Т. Тенев", "Глобус - 79" ЕООД и "Крито Комерс" ЕООД е установила, че във връзка с извършения транспорт на стоките са издадени фактури за транспортни услуги от превозвачите, които са надлежно осчетоводени от жалбоподателя и превозвачите и декларирани в подадените от тях Дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди; налице е и разплащане. В тази връзка основателно се явява възражението на ответника по касация, че оплакванията на касатора почиват върху едно некоректно прочитане на приложените по делото банкови извлечения, без да държи сметка за това че констатациите на вещото лице са изградени на пълна проверка на движенията на всички суми по банковите сметки на жалбоподателя и фирмите превозвачи и засичането им с конкретните транспортни фактури. Тук следва да се вземе предвид и обстоятелството, че освен плащания по процесиите фактури, вещото лице е констатирало, че в счетоводствата на дружествата превозвачи са отразени приходи, които участват в декларираните от превозвачите годишни приходи по ГДД за съответните години, а дружеството жалбоподател е осчетоводило разходи, които не са оспорени, а са признати при извършената данъчна ревизия. За да приеме за доказано обстоятелството, че транспортът е осъществен, съдът е взел предвид и факта, че от събраните по делото писмени доказателства и приетата ССЕ се доказва по безспорен начин факта, че дружествата превозвачи са разполагали с необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесиите доставки. В тази връзка вещото лице е посочило в табличен вид на стр. 10 и 11 от заключението притежаваните или ползвани по силата на наемни договори транспортни средства от всеки един от превозвачите, сключените от тях трудови договори и граждански договори. От данните съдържащи се в заключението и от приложените по делото Лицензи за осъществяване на международен транспорт, Свидетелства за регистрация на МПС, Договори за наем на МПС, инвентарни книги, ведомости за заплати, трудови договори и Уведомления по чл. 62 от КТ се установява по категоричен начин факта, че транспортът по процесиите фактури е бил осъществен именно от лицата и с транспортните средства, посочени в приложените по делото транспортни документи. Не се подкрепят от данните по делото твърденията в касационната жалба, че експертизата не била дала отговор на въпросите по т. 6 и 7 за ЕТ "Тенев - Т. Тенев", дали е осчетоводил фактура за транспорт и дали притежава необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост. От събраните по делото доказателства и констатациите в самото решение на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив се установява, че ЕТ "Тенев - Т. Тенев" е сключил договор за наем на МПС с рег. № СТ 9532 НН и товарно ремарке с рег. № СТ 3288ЕХ с ЕТ "Стойчо Стаматов". Договорът за наем от 14.10.2008 г. е приложен по делото, ведно с банково извлечение за извършено плащане на транспортната услуга към фирмата превозвач - ЕТ "Тенев - Т. Тенев". Приетата по делото ССЕ е констатирала надлежното отразяване на тези документи в редовно воденото счетоводство на жалбоподателя, а при извършената насрещна проверка на превозвача ЕТ "Тенев - Т. Тенев" не са направени констатации от органите по приходите в обратния смисъл. Опитът да се оспори доставката по фактура 152/15.10.2008 г. към фирма "Мега фарма Малакидис" - Гърция с аргумент, че съгласно писмото на ГД "ГП" описаното по-горе МПС, с което е осъществена доставката по тази фактура, било напуснало страната на 17.10.2008 г. и било шофирано от Стойчо Стаматов, не може да бъде приет за успешен, предвид оспорената доказателствена стойност на това писмо и непълнота на информацията, съдържаща се в него. По аналогичен начин некоректно в касационната жалба се твърди, че доставките с получател "Агротики - С. А." - гр. Мегара, Гърция не били осъществени от сочения превозвач "Глобус - 79" ЕООД. Съдът, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства е приел, че по отношение на този превозвач са представени редовно съставени товарителници, както и писмени потвърждения от получателя. Отделно от това по безспорен начин е установено, че действителният превозвач - "Глобус - 79" ЕООД е разполагал с необходимата материална (нает влекач рег. № А 5333 КА и собствено полуремарке рег. № А 4301 ЕЕ от собственика "Стар Транс" ЕООД) и кадрова обезпеченост за извършване на транспортната услуга. За същата е издадена фактура, разплащането по която е извършено по банков път, обстоятелство установено от приетата по делото ССЕ, която е извършила проверка и в счетоводството на жалбоподателя и в счетоводството на превозвача "Глобус - 79" ЕООД, при изрична констатация за редовност на счетоводствата и на двете страни по превозната сделка. Отделно по безспорен начин се установява, че назначеният в "Глобус - 79" ЕООД като шофьорът Георги Трънков е напуснал страната на 13.09.2009 г. Всички тези обстоятелства обосновано са мотивирали съда да приеме, че транспортната услуга по товарителницата към ф-ра № 3. 83/13.09.2009 г. е реално извършена. Обосновани са и аналогично изложените мотиви от решаващия съд досежно установения по несъмнен начин превоза на стоките по фактурите с получатели, "ELDIFYRGIA" SA и "FANAKIDOU AGNOULA" - Гърция, който е бил осъществен от "Крито Комерс" ЕООД. Съдът е констатирал, че към всяка от фактурите, съгласно изискванията на чл. 45 ППЗДДС, е представена съответната товарителница, в която като превозвач фигурира "Крито Комерс" ЕООД. В представените товарителници са отразени МПС, с които е осъществен превозът, а от представените документи се установява, че същите са собственост на превозвача. Отчетено е обстоятелството, че в хода на съдебното производство са представени и писмени потвърждения от отделните съконтрагенти за получаване на стоките, както и факта, че за извършените транспортни услуги са били издадени фактури, разплащането по които е извършено по банков път, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Съдът правилно е констатирал, че от страна на превозвача са представени заповеди за командироване на отделните шофьори, пътни листове, както и международен лиценз за извършване на превоз на товари, като е счел, че последните съставляват косвено доказателство за извършването на транспорта, като липсата на час на тръгване и пристигане не би могло да се отрази на тяхната достоверност. Същото е приел и относно соченото разминаване между дата на издаване на товарителницата по фактура № 1.. 103/29.09.2009 г. и датата на пътния лист, като настоящата инстанция споделя направения извод, че доколкото товарителницата се съставя с предаване стоката на превозвача, а пътният лист със започване на превоза, то нормално е товарителницата да е съставена един ден преди съставяне на пътния лист, както е в случая. Съдът е констатирал, че както от приложените справки за подадени уведомления по чл. 62 КТ, така и от приложените договори се констатира, че сочените в пътните листове лица са били назначени на трудов договор при превозвача, в който смисъл е и заключението на вещото лице. В обобщени мотиви съдът правилно е приел, че непредставянето от превозвача на тахографски листове, както и на фактури за закупено гориво или авансови отчети, не може да бъде опроверган направения извод за реално извършени транспортни услуги, а от тук и за наличието на ВОД по коментираните фактури. В тази връзка съдът е отчел доказания по делото факт, че гръцките дружества са декларирали доставките по процесните фактура като ВОП пред гръцките власти (така и заключението на в. л.) и че посочените документи наред с представянето на изискуемите по чл. 45 ППЗДДС документи и установените разплащания по банков път по двете процесии фактури обосновават наличието на ВОД по тях. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че при фактическата обстановка, установена по делото, формирането на изводи, обратни на тези, направени от първостепенния съд, би противоречало и на позицията на Съда на Европейските Общности (СЕО) в решението му по дело С-409/04 Teleos и др., който случай е аналогичен с процесния. СЕО приема, че когато даден доставчик е действал добросъвестно и е представил изискваните доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС, Европейското законодателство и в частност Директива 2006/112 (заменила Директива 77/388) не допуска органите по приходите да задължат същия доставчик да плати ДДС за тези доставки, дори ако тези доказателства се окажат с невярно съдържание. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП: По тази част от спора настоящата инстанция намира, че първостепенният съд правилно е приел, че по фактура № 3000000058/25.08.2009 г. с получател румънското дружество "Monika Ven Ehpory - Inport", не е налице ВОД по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Представеният формуляр "SCAC 2004", от който се установява, че румънското дружество е "липсващ търговец", правилно е ценен от съда като официален документ, ползващ се с доказателствена сила. Както обосновано е приел и административният съд, в разглеждания случай не са представени доказателства, от които да се установи извършения превоз. Между представените такива съществуват непримирими несъответствия. Правилно съдът е приел, че ревизираното дружество не е направило всичко зависещо от него, за да се увери, че стоката е напуснала пределите на страната, поради което и обосновано е счел, че от страна на "Хелиос ойл" ООД е налице недобросъвестност и законосъобразно с РА е начислен допълнителен ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. С оглед така установената недобросъвестност, правилно съдът е счел, че решението на СЕО (понастоящем СЕС) по делоС-409/04 Teleos е неотносим към настоящия казус в така релевираната му част, въпреки твърденията на ревизираното лице в противната насока. С оглед на изложеното, решението на АС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски на страните не следва да бъдат присъждани. Същите не се и дължат, тъй като касаторът "Хелиос ойл" ООД не е представил доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, а касаторът Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не е бил представляван в рамките на развилото се касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение