Решение № 16737 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2019 г.

Решение № 16737 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Петков от [населено място], против Решение № 43/08.04.2019 г., постановено по адм. дело № 353/2018 г., по описа на Административен съд Габрово, с което са отхвърлени като неоснователени и недоказани: 1. предявеният от него против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, в резултат от незаконосъобразни действия/бездействия на посочения административен орган, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и 2. искането му за присъждане на сума в размер на 16 000 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е отхвърлил като неоснователени и недоказани: 1. предявеният от Г. Петков против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, в резултат от незаконосъобразни действия/бездействия на посочения административен орган, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и 2. искането му за присъждане на сума в размер на 16 000 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са доказани твърдяните в исковата молба вреди, чието обезщетение Г. Петков претендира. Липсата на съществен елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган при и по повод дейността му, които да са отменени по надлежния ред, както и недоказаната причинно следствена връзка между подобен акт, действие или бездействие и причинени вреди за ищеца, налагат извод за отхвърляне на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Касационната жалба съдържа подробно описание на условията, при които жалбоподателят твърди, че е пребивавал в следствения арест Габрово, обосновавайки претенцията си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН за проявено бездействие, от което са му причинени неимуществени вреди. Тези конкретни оплаквания са посочени и в исковата молба и са обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционното решение, ведно с наличните доказателства. На всяко конкретно оплакване съдът е отговорил с подробни мотиви, като е анализирал събраните доказателства, в резултата на което е приел, че твърдението за лоши хигиенни и битови условия в обитаваното помещение от следствения арест, е останало недоказано, още повече че носещият доказателствената тежест ищец не е представил нито едно доказателство в подкрепа на предявения иск за проявено бездействие на затворническата администрация, в резултат на което е понесъл неимуществени вреди. Видът и тежестта на тези вреди като влошено здравословно състояние, чувство на унижение, накърнено човешко достойнство, други негативни емоции и състояния също не са доказани от ищеца и това обстоятелство е отчетено от съда. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение