Решение № 2600 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2009 г.

Решение № 2600 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, срещу Решение № 1133 от 6.08.2009 г., постановено по адм. д. № 435/09 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 160801002/7.11.2008 г., издаден от Галина Петкова Вълнева - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 94 от 5.02.2009 г. на заместник-директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на Евгени Христов Маджаров действащ като ЕТ "Евгени Маджаров", са определени лихви за забава в размер на 5 193, 86 лв. за данъчни периоди 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г. и 1.03.2007 г. - 31.03.2007 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че правото на приспадане на данъка е упражнено в по-късен етап и то при извършена законодателна промяна, поради което с начисляване на данъка от органа по приходите с РА същият е станал дължим към бюджета и се дължи лихва за забава. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата ЕТ "Евгени Маджаров", чрез пълномощника си адв. Хаджиева в писмена защита излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 160801002/7.11.2008 г., издаден от Галина Петкова Вълнева - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 94/5.02.2009 г. на заместник-директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на Евгени Христов Маджаров действащ като ЕТ "Евгени Маджаров", са определени лихви за забава в размер на 5 193, 86 лв. за данъчни периоди 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г. и 1.03.2007 г. - 31.03.2007 г. За установено в хода на ревизията, съдът е приел, че по процесните ВОП, задълженото лице не е упражнило правото си на данъчен кредит по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в срока по чл. 72 от ЗДДС, в периода, в който е възникнало това право или в едни от следващите три данъчни периоди. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че не следва да бъде начисляване лихва за забава за периода от м. 02, респективно м. 03 2007 г. до до 7.11.2008 г. /датата на издаване на РА/, тъй като за този период не е налице неплащане в законово определения срок на задължение. До този извод съдът е достигнал като е взел предвид факта на признаване правото на данъчен кредит с АПВ № 906056/10.04.2009 г., издаден на Евгени Христов Маджаров, като ЕТ "Евгени Маджаров", за който не съществува спор между страните, че е влязъл в законна сила. С този акт, от декларирания ДДС за възстановяване по справка - декларация за м. 02.2009 г. е прихваната сумата от 21 914, 36 лв., представляваща дължима сума по РА № 160801002 от 7.11.2008 г., като прихващането е извършено във връзка с упражнено право на данъчен кредит по § 18 от ПЗР ЗИД ЗДДС през м. 02.2009 г., което не е признато с процесния РА, поради ненадлежното му упражняване по смисъла на чл. 72 от ЗДДС. Подробни доводи съдът е изложил досежно разпоредбата на § 18, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗДДС /ДВ, бр. 106 от 2008 г, в сила от 1.01.2009 г./, която урежда с обратно действие, като правомерно упражнено правото на данъчен кредит от регистрирано лице - получател по доставка или вносител, за което данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, което е упражнило правото си на данъчен кредит, след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. В настоящия случай жалбоподателят се е възползвал от възможността, предвидена в разпоредбата на § 18, ал. 4 от ПЗР ЗИД ЗДДС за лицата получатели по доставки, за които данъкът е станал изискуем като платци по глава осма, за които е приложим чл. 73а от ЗДДС, и е упражнил правото си на приспадане на непризнатия с РА № 160801002/7.11.2008 г. данъчен кредит за периодите м. 02 и м. 03.2007 г. в размер на 21 914, 36 лв. по процесните ВОП, като е включил размера на данъчния кредит в справката - декларация по чл. 125 и в дневника за покупки за данъчния период месец февруари 2009 г. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Основният спор е правен и е свързан с определеното с РА № 160801002/7.11.2008 г., издаден от Галина Петкова Вълнева - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, задължение за лихви за забава в размер на 5 193, 86 лв., за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2007 г. до 30.09.2008 г. Настоящият състав изцяло споделя доводите на АС досежно извода, че в случая, правото на данъчен кредит по процесните ВОП е упражнено правомерно от жалбоподателя на основание § 18 от ПЗР ЗИД ЗДДС, и с този факт на практика е постигнат ефектът на "нетиране" на данъка, характерен за режима на т. нар. "самоначисляване", във връзка с ВОП, при който начисления данък се приспада като данъчен кредит и резултатът за периода е нулев за периода, което налага на извода за липса на задължение към бюджета, като резултат за периода. Както правилно е приел съдът с факта на признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 21 914, 36 лв. по процесните ВОП за м. 02.2009 г., като правомерно упражнено на основание чл. 18 от ПЗР ЗИД ЗДДС, се следва изводът, че за месеците 02 и 03.2007 г. допълнително начисленият данък не е дължим към бюджета, поради което и не следва да се начислява лихва за забава. Изложеното до тук в своята съвкупност обосновава извода, че липсва изискуема главница /задължение на ревизирания субект към бюджета за съответния период/, върху която да се начисляват лихви. Задължението за лихви е винаги акцесорно, поради което и то не може да съществува самостоятелно, като е свързано с наличието на такава главница. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК свързва дължимостта на лихвите за забава с наличието на неплатено в срок публично задължение, следователно, за да възникне такова задължение е необходимо да има установено вземане. Доколкото във всички случаи, свързани с ВОП, при които е на лице т. нар. "самоначисляване", резултатът за субекта би следвало да е нулев на практика не се дължи и данък в държавния бюджет. В този мисъл освен цитираната от първоинстанционния съд практика на ВАС следва да се има предвид и Решение № 13339/9.11.2009 г., постановено по адм. д. № 8268/09 г., по описа на ВАС, I отд. С факта на признаване правото на данъчен кредит за ДЗЛ се налага извода, че данъка не е дължим, за да се начислява върху него лихва за забава, поради което е неоснователен довода в жалбата, че анализът на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС въвежда облекчен режим на упражняване правото на данъчен кредит, чрез удължаване законоустановения срок за това, но не касае дължимостта за лихва за периода от начисляването му от органа по приходите до момента в който ревизираното лице по свой избор упражни правото си на данъчен кредит. Претенцията на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение предвид обстоятелството, че от първоинстанционния съд такива са присъдени, а за настоящата инстанция доказателства за допълнителни разноски не са представени. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,