Решение № 3749 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2020 г.

Решение № 3749 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "В. Н. Заложни къщи" ЕООД, гр. Перник, чрез пълномощника адв. Л. С., срещу решение № 492/19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 597/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ФК-С634-0086565/10.09.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – заложна къща, находящ се в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин", кв. 58, об. 4 за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество в касационната жалба се излагат възражения за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, идентични с наведените в първоинстанционната жалба. Основното оплакване в касационната жалба касае бланкетно посочените в оспорения акт основания за издаването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК и в този Смисъл счита, че е налице липса на мотиви. На следващо място излага доводи за издаване на заповедта в несъответствие с предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и нарушаване принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от управителя на дружеството, като в дадения от съда срок са постъпили писмени бележки от него. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. П. П. в представен по делото писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. В проведено съдебно заседание, чрез процесуалния представител юриск. В. се поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението на съда като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "В. Н. Заложни къщи" ЕООД срещу заповедта за наложената принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – заложна къща, находящ се в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин", кв. 58, бл. 4 за срок от 14 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Според състава подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ. Счита за безспорно установено, че дружеството не е издало фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за извършената на 02.09.2020 г. продажба в стопанисвания от него търговски обект. Относно даденото в хода на административното производство обяснение от управителя на задълженото лице, съдът обосновава извод, че за преценката относно извършването на нарушението е правноирелевантна причината, поради която не е издаден фискалният бон – в случая това е съвпадението между момента на покупката с момента, в който стоката е била доставена в търговския обект и поради това все още не е била въведена в складовата наличност, с оглед обясненията на управителя дадени пред органа по приходите. За неоснователни съдът е приел и наведените от жалбоподателя доводи за липсата на мотиви в оспорената заповед по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. За съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът обосновава извод, че същият е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и при наличието на визираните в чл. 186 и чл. 187 ЗДДС предпоставки. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /в приложимата по време редакция/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при продажба на стока и/или услуга, респ. получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че търговецът не е отчитал приходи и по този начин е целял отклонение от данъчно облагане. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган на 02.09.2020 г. в 10. 15 часа при извършена съвместна проверка с РУ – Перник и КЗП в заложна къща в гр. Перник, е извършил контролна покупка на 1 бр. телефон /NOKIA/ на стойност 15 лв., за която не е издадена фискална касова бележка от монтирано в търговския обект фискално устройство, модел "ЕКАФП DР-150", с ИН на ФУ DТ827039 и ФП № 02827039, нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е също така, че след легитимацията на органа по приходите е отпечатан КЛЕН от 02.09.2020 г. и контролната продажба не е отразена. Установено е и наличие на разлика в касовата и фактическата наличност в размер на извършената контролна покупка. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, вкл. за извършеното от него нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Относно срока за запечатване на търговския от данните по делото се установява, че приходният орган е изложил мотиви относно посочения в заповедта срок – 14 дни, като изрично е отразил в оспорената заповед, че при преценката за този срок се вземат предвид тежестта на нарушението и последиците от него, както и вида и характера на търговската дейност. Макар и лаконични налице са мотиви относно срока, който е 14 дни, а съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Срокът, приет от приходния орган е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, а и не е налице липса на мотиви, както е прието в обжалваното решение. Във връзка с възражението на касатора, че е недопустимо превръщането на ПАМ в санкция настоящият състав изразява следното становище: Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. Принудителните мерки се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС предвижда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност (с изключение на преценката за продължителност на срока на мярката), е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материалноправните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. Неоснователни са оплакванията на касатора за неспазване на принципите на съразмерност и законност съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК и съдът се е съобразил с тях при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация в депозирания по делото писмен отговор, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение