Решение № 2516 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2011 г.

Решение № 2516 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на против Решение № 4132/2011 г., постановено по адм. д. № 6959/2010 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Георгиев Николов и Никола Огнянов Николов против Заповед № РД-09-50-773/25.05.2010 г. на Гл. архитект на Столична община, с която, при условията на § 8 ПР ЗУТ е одобрено "Изменение на плана за регулация на м. "Орландовци-малашевци-изток", кв. 97, УПИ VI-143, VII-144, Х-133 по зелените линии, цифри, текст и щриховки, съгласно приложения проект". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е изследвал доказателствата по делото, допуснал и изслушал е съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на приетата като доказателство СТЕ регулационните линии по оспорената заповед не са разположени по имотната граница между имоти 144 и 143 в кв. 97. Решаващият съд е приел, че тъй като Заповедта е единство между графична и текстова част, текстовата част обективира волята на административния орган за одобрение на проекта съобразно решението на ОЕСУТ, следва да се приеме, че е налице грешка при изчертаването. Съдът излага доводи, че тази грешка може да се отстрани от органа и не е основание за отмяна на Заповедта като незаконосъобразна. Видно от доказателствата е, че текстовата част на оспорената Заповед препраща към графичната такава. Съгласно заключението на СТЕ имотната граница между имоти 143 и 144 не се разполага по реалната граница и регулационната линия попада върху съществуваща масивна жилищна сграда в УПИ VII-144. Налага се извод за незаконосъобразност на Заповед № РД-09-50-773/25.05.2010 г. на Гл. архитект на Столична община. Като я е оставил в сила АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а преписката върната на административния орган за произнасяне. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав