Решение № 6537 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2013 г.
ВАСVI отделение14.05.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 175 от 8.01.2013 г. по адм. дело № 10292 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Адриан Христов Кефиров от гр. София против решение № РО-465/27.06.2012 г., издадено от директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-2787-1 от 11.05.2012 г. на определеното длъжностно лице, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. ОСЪЖДА Адриан Христов Кефиров от гр. София да заплати на Столично управление "Социално осигуряване" юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6537 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 175 от 8.01.2013 г. по адм. дело № 10292 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО-465 от 27.06.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 214-00-2787-1 от 11.05.2012 г. на длъжностното лице по чл. 58ж, ал. 1 от КСО, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица съгласно дадените от съда задължителни указания Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 4, ал. 3, т. 5 и чл. 54а от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Адриан Христов Кефиров от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-465/27.06.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-2787-1 от 11.05.2012 г. на определеното длъжностно лице по чл. 58ж, ал. 1 от КСО, с което на Адриан Христов Кефиров от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение, че не е подлежал на осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд София - град неправилно е приел, че по отношение на Адриан Христов Кефиров са налице всички относими предпоставки по чл. 54а, ал. 1 от КСО да получи парично обезщетение за безработица за времето от 9.04.2012 г., когато е бил прекратен гражданският му договор с ТБ "Алианц България" АД за извършване на дейност по управление на Бизнес център "Плиска", до 11.06.2012 г., когато е започнал работа по трудово правоотношение с "Креди Агрикол България" АД. На първо място, първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че при внесени осигурителни вноски за безработица лицето има право да получи парично обезщетение за безработица включително и в случаите, когато не е подлежало на осигуряване за този риск и осигурителните вноски са били внесени без правно основание. По същество съдът е възприел предложеното от жалбоподателя неправилно тълкуване на чл. 54а, ал. 1 от КСО в смисъл, че в първата хипотеза на внесени осигурителни вноски "законодателят не се интересувал от основанието пораждащо задължение за внасяне на вноските и дали изобщо е имало такова задължение". На задължително осигуряване за безработица подлежат лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 10 от КСО. По силата на т. 7 (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) в кръга на задължително осигурените за безработица лица попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Ответникът по касация Адриан Христов Кефиров не е упражнявал трудова дейност като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество. Със сключения на 1.04.2008 г. договор за поръчка с ТБ "Алианц България" АД на лицето е било възложено да управлява в качеството на директор Бизнес център "Плиска". За упражняваната трудова дейност без трудово правоотношение като директор съгласно договора за управление на бизнес центъра, прекратен от 9.04.2012 г., лицето е подлежало на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свой избор по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. Неотносими към спорния предмет относно качеството на Адриан Христов Кефиров на осигурено лице за безработица са въпросите във връзка с подлежащите на вписване обстоятелства в Търговския регистър и във връзка с дадените задължителни предписания на ТБ "Алианц България" АД за корекция на подадените данни за осигуреното лице по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Като лице, упражняващо към 9.04.2012 г. трудова дейност по гражданско правоотношение, по което няма спор, Адриан Христов Кефиров е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и поради това е извън кръга на лицата, подлежали на осигуряване за безработица. Осигурителните вноски за този риск са били внесени без да се дължат и подлежат на възстановяване. Неосигурените по силата на закона лица за осигурителния риск "безработица" нямат право на парично обезщетение по реда на глава четвърта от КСО. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 4а от КСО, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 150 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,