Решение № 569 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 593/2009 г.

Решение № 569 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 593/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на внчд. № 1141/2008 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на Главния прокурор на РБ. В съдебно заседание искането се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура, с доводи за нарушение на закона. Осъдения Т. Б. В. и защитата му са на становище искането, като направено в полза на осъдения да се уважи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и след проверка на атакуваните съдебни актове, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 5.03.2008 г. постановено по нчд. № 830/2008 г. на Софийски районен съд, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК образувано по предложение на Районния прокурор, е оставено без уважение искането за групиране на наказанията на осъдения Т. В., като съда е приел, че предлаганата нова конфигурация от две нови групи от всичките осем осъждания не е по благоприятен за осъдения вариант. По протест на Районния прокурор и жалба на осъдения с определение от 8.08.2008 г. постановено по внчд. № 1141/2008 г. на Софийски градски съд, посоченото по горе определение е потвърдено. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на Главния прокурор на РБ: Доводите са за нарушение на закона, при постановяване на атакуваните определения, тъй като съда е нарушил принципа за най благоприятното за осъдения съчетание по смисъла на т. 9 от Пост. № 4/65 г. на ПЛ на ВС и ТР № 11/87 г. на ОСНК. В атакуваните определения инстанционните съдилища са приели, че е налице усложнена форма на множество престъпления, някои от които са в отношение едновременно на съвкупност и рецидив. Приели са, че последното групиране на наказанията постановено по нохд. № 1981/2005 г. на Районен съд гр. С., където на основание чл. 25 НК вр. с чл. 23 НК е определено общо наказание -лишаване от свобода за срок от четири години, по пет предишни влезли в сила присъди и че последното осъждане на подсъдимия по нохд. № 18049/2006 г. е извън съвкупността и в отношение на рецидив с три от осъжданията във вече определената съвкупност е най благоприятния вариант за осъдения. Сбора от наказанията по всичките осем осъждания на Т. В. е шест години и девет месеца, като наказанието по нохд. № 1351/2000 г. в размер на три месеца лишаване от свобода е изтърпяно. Предлаганите от Главния прокурор две нови съвкупности са в рамките на закона - първата в която да бъдат включени нохд. № 3572/2003 г., нохд. № 189/2004 г., нохд. № 1306/2004 г. и нохд. 7342/2004 г. където общото наказание е лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, увеличено по чл. 24 НК с три месеца или една година и девет месеца, втората съвкупност в която да бъдат включени нохд. № 171/2005 г., нохд. № 1981/2005 г. и нохд. № 18049/2006 г. където общото наказание е четири години лишаване от свобода, което да бъде увеличено по чл. 24 НК, тъй като и трите престъпления са извършени при условията на опасен рецидив и отделно да бъде изтърпяно наказанието по нохд. № 1351/2000 г. Предложението очевидно не е по благоприятен вариант за осъдения, тъй като с приложението на чл. 24 НК /където наказанието може да бъде увеличено с две години/ по втората съвкупност общия сбор на наказанията по двете съвкупности ще надхвърли сега съществуващите фактически шест години и шест месеца. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените определения, законосъобразни, а направеното искане за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение