Решение № 9121 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 968/2020 г.

Решение № 9121 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 968/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът «Некер» ЕООД моли да бъде отменено решение № 759/11.11.2019 г. по адм. д. № 1168/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001317008608-091-01/7.08.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2407 лв и разноски за експертиза 350 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001317008608-091-01/7.08.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения за корпоративен данък за 2013 – 2016 г. съответно 272, 88 лв, 527, 64 лв, 207, 41 лв и 415, 97 лв с лихви общо 406, 87 лв и ДДС за внасяне за периода 22.08.2013 г. – м. 10. 2017 г. общс 45 648, 96 лв с общо 15 080, 64 лв лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и неосчетоводени фактури за доставки на стоки от доставчици, поради което счетоводната отчетност не позволява определяне на данъчната основа за облагане с данъци. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че е установен механизмът на доставките от ЗЗ дружества, които са осчетоводили фактурите в счетоводствата си, както и приходите от тях, събрани чрез плащане в брой в деня на доставките, осъществявани с транспорт на доставчиците. Приел е, че част от фактурите на доставчиците не са осчетоводени от ревизираното лице, не са отразени приходи от продажбата на стоките по тях, с което са реализирани укрити приходи. Приел е, че е установен механизмът на доставките на хранителни стоки, тютюневи изделия, захарни изделия, извършвани ежедневно, заплащани в брой при доставката с транспорт на доставчиците, който е обслужвал доставки и до други обекти в същото населено място, при този вид доставки фактурата удостоверява прехвърлянето на собствеността на стоката при извършено плащане по нея. В РД е констатирано, че в счетоводството на ревизираното лице има осчетоводени фактури от същите доставчици неподписани за получател и съставител. Представени са доказателства за осчетоводяване на фактурите от доставчиците. Стоките са обичайни за дейността на ревизираното лице, а издателите на фактурите са редовни доставчици за него. Установено е упражняване на право на данъчен кредит по фактури, издадени на трети лица, по стокови разписки, които не са данъчен документ по чл. 71 от ЗДДС и упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактура в завишен размер спрямо начисления във фактурата ДДС. Голяма част от фактурите са подписани за получател от служители на ревизираното лице. Съдът обосновано е отхвърлил възражението на касатора, че не е упълномощавал служителите си да приемат стока от негово име и за негова сметка предвид организацията на работа в обекта - магазин за хранителни стоки. След като са подписали фактурите, стоките са получени в обекта и е следвало да бъдат осчетоводени от ревизираното лице. При тези данни съдът обосновано е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, съставляващи основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По делото е назначена счетоводна експертиза, която дава заключение, че от 2330 фактури 477 бр. са с подпис на получател, 335 бр са с подпис на получател и доставчик, 46 бр. са нечетливи, а 1347 бр. не са подписани от доставчик и получател. Подписите за получател върху фактурите не са оспорени от жалбоподателя, който е оспорвал осъществяване на доставките по тях. След като подписите върху фактурите не са оспорени от жалбоподателя, правилно съдът е приел, че е доказано осъществяване на доставките по подписаните фактури. В допълнителната експертиза вещото лице е изчислило дължимите данъци и лихви, като в изчисленията са включени всички подписани за получател фактури и е определило корпоративния данък: за 2013 г. е 132, 02 лв, с 58, 36 лв лихви, за 2014 г. - 179, 10 лв с 60, 95 лв лихви, за 2015 г. - 66, 17 лв с 15, 79 лв лихви и за 2016 г. - 148, 09 лв с 20, 32 лв лихви, а дължимият ДДС: за 2013 г. е 2858, 83 лв с 1346, 17 лв лихви, за 2014 г. е 5751, 90 лв с 2297, 13 лв лихви, за 2015 г. е 2116, 43 лв с 658, 76 лв лихви, за 2016 г. е 2892, 20 лв с 562, 56 лв лихви, за 2017 г. е 820, 79 лв със 103, 86 лв лихви – общо дължим ДДС 14 440, 14 лв с 4968, 48 лв лихви. Предвид преобладаващата вече практика на Върховния административен съд съдът следваше да определи резултата по делото по неоспореното заключение на вещото лице, включващо само подписаните фактури за получател от служители на ревизираното лице. Липсата на подпис на съставител в някои от тях не променя факта, че е налице признание за получаване на стоката по фактурата с подписването й за получател от служители на дружеството, с което осъществяването на доставката по фактурата е доказано. Неоснователно жалбоподателят поддържа да се изключат фактурите с посочен адрес в гр. Ветрен. В търговския регистър дружеството е със седалище и адрес за кореспонденция в гр. Ветрен, поради което посочването на седалището на дружеството във фактурите не е посочване на адреса на обекта, в който развива дейност. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък: за 2013 г. над 132, 02 лв и лихви над 58, 36 лв, за 2014 г. над 179, 10 лв и лихви над 60, 95 лв, за 2015 г. над 66, 17 лв и лихви над 15, 79 лв и за 2016 г. данък над 148, 09 лв и лихви над 20, 32 лв и задължения за данък върху добавената стойност: за 2013 г. над 2858, 83 лв и лихви над 1346, 17 лв, за 2014 г. данък над 5751, 90 лв и лихви над 2297, 13 лв, за 2015 г. данък над 2116, 43 лв и лихви над 658, 76 лв, за 2016 г. данък над 2892, 20 лв и лихви над 562, 56 лв, за 2017 г. данък над 820, 79 лв и лихви над 103, 86 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото за 2888, 67 лв. Доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение не са основателни. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1132, 68 лв – общо 2265, 36 лв и на разноски за експертиза 112, 39 лв – общо 2377, 75 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора разноски по делото 510, 92 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение,