Решение № 10862 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С., чрез адв. Д. Костадинов, срещу Решение 694 от 07.03.2025 г. , постановено по адм. дело 17 по описа за 2025 г. на Административен съд Русе. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и спора да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Русе (ТП на НОИ Русе), чрез ст. юрк. И. Карамфилова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е Решение 2153-17-121/21.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено Разпореждане 2140-17-605 от 20.09.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което на Л. Г. С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено, че Л. С. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към заявлението са представени документи за придобит осигурителен стаж, съгласно които е оформен опис на осигурителния стаж. Въз основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че жалбоподателката е навършила възраст [възраст] към датата на подаване на заявлението, а общият й осигурителен стаж е както следва: 00 г. 03 м. 15 дни осигурителен стаж от II категория труд и 14 г. 10 м. 20 дни осигурителен стаж от III категория труд, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е 15 г. 03 м. 01 д., от които 11 г. 05 м. 05 дни действителен осигурителен стаж. Въз основа на тези данни, на основание чл.68, ал.1-3 и чл.9, ал.2 от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Русе е постановил процесното разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, тъй като не е изпълнено условието на чл.68, ал.1 и ал.2 за наличие на 36 г. и 06 м. придобит осигурителен стаж, както и условието на чл.68, ал.3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Русе, който с Решение 2153-17-121/21.11.2024 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган. С постановеното първоинстанционно решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материалнокомпетентен орган, в изискуемата от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на спорния по делото въпрос във връзка с общия трудов стаж на жалбоподателката, първоинстанционният съд безкритично е приел установеното от административния орган, а именно, че действителният трудов стаж не достига до изискуемия от 15 години, като е разгледал единствено периода на майчинство, стажът от 01.07.2003 г. до 01.10.2003 г., положен към ЕТ К. Русе и осигурителният стаж за периода от 01.01.1993 г., положен в ЕТ Лъч Н. Т. . По конкретно формулираните от касатора възражения, вкл. изложени и пред административния орган за неточно изчисление на стажа от представените трудови книжки, първоинстанционният съд не се е произнесъл. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е възприел констатациите на административния орган изцяло, но е пропуснал да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните осигурителни периоди. В този смисъл съдът не е предприел процесуални действия по чл.171, ал.2 от АПК за изясняване на фактите, по които съществува спор, а именно каква е общата календарна продължителност на представения от жалбоподателя трудов стаж и помества ли се този стаж в понятието за действителен стаж . Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за това дали касаторът отговаря на условията за отпускане на пенсия. Предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно, или по искане на страните, като за целта са допустими всички доказателствени средства, включително и да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговори на въпросите във връзка с общата календарна продължителност на трудовия стаж на касатора, съгласно представените от него трудови и осигурителни книжки. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,