Решение № 8948 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2015 г.

Решение № 8948 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от В. Й. М., чрез пълномощниците му адв. А. и адв. М. и Държавна агенция "Национална сигурност", гр. София, чрез процесуалeн представител, срещу Решение № 44/19.02.2015 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд Перник и частна жалба от В. М. против определение № 57 от 22.04.2015 г., постановено по същото дело. В. М. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него субективно и обективно съединени искове за причинени неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000 лв., както и в частта на решението, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Перник. От касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции в претендирания размер. Държавна агенция "Национална сигурност" /ДА "НС"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на В. М. сума в размер на 5000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2010 г. като необосновано, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция и в този размер. Частната жалба от В. М. е против определение № 57 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 127/2014 г. по описа на Административен съд Перник, с което, в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е осъден да заплати на ДА "НС" сума в размер на 1280 лева, съставляваща разноски по делото. Изложени са съображения за противоречието му със закона и се иска отмяната му като неправилно. Ответника Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Ответника ОД на МВР - Перник, редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по касационните жалби. Ответника Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерство на вътрешните работи, конституирана в хода на касационното производство, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище, че не следва да е страна в съдебното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение и за основателност на частната жалба на В. М. Касационните жалби и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Перник е образувано по искова молба на В. М. срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която на основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетяване на причинени му неимуществени вреди със сума в размер на 30 000 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на МВР при извършено претърсване и изземване на веществени доказателства в дома му. В съдебно заседание е направено уточняване при посочване, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в силно притеснение, срам, унижение, неприятни психически и душевни изживявания, безсъние, високо кръвно налягане, засягане на доброто му име в обществото, накърняване на репутацията му. Исковата молба се основава на твърдяното, че на 09.09.2010 г. сутринта, служители на МВР с автомати и качулки са нахлули в дома на ищеца, поставили са му белезници и са го извели на улицата, пред дома му, без дрехи, където са го държали повече от половин час с ръце на гърба, обърнат с лице към оградата. По същото време въоръжените служители на ответника са събудили спящите му деца и съпруга, накарали са ги да застанат в хола на къщата и са извършили претърсване на дома. Снимков и филмов материал от случая е тиражиран от пресата и телевизията дълго време след това. Изведено е в исковата молба, че в нарушение на разпоредбите на чл. 162 и чл. 163, ал. 2 от НПК, служителите на МВР, проявявайки необяснима агресия, са извършили претърсване на домът му. Едва в последствие му било показано определение на Софийски градски съд, с което се разрешава извършването на процесуално-следствени действия - претърсване на жилището, обитавано и от брат му, срещу когото е имало образувано досъдебно производство. В хода на производството е извършено уточнение, че са предявени обективно съединени искове в общ размер от 30 000 лева: за причинени неимуществени вреди: от извършените спрямо него незаконосъобразни действия в хода на осъщественото претърсване претендира сума в размер на 15 000 лева; за претърпени негативни последици, следствие от извършеното излъчване на заснет репортаж от пресцентъра на ответника сума в размер на 5 000 лева; за изпитан страх от относно съдбата на неговите деца и близки, с оглед поведението на служителите на ответника сума в размер на 10 000 лева. Претендира се и лихва, считано от 09.09.2010 г. до окончателното заплащане на главницата по предявените искове. С решение № 106/17.09.2012 г., постановено по адм. дело № 146/2012 г. по описа на Административния съд Перник предявените искове са отхвърлени, като неоснователни. С решение № 1841/10.02.2014 г. по адм. д. № 13445/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението на Административен съд Перник, постановено по адм. д. № 146/2012 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за установяване и обсъждане на относимите факти. При новото разглеждане на делото, по искане на пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 13.04.2014 г., като ответници са конституирани ОД на МВР Перник и ДА "НС" София. В хода на съдебното производство от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, съобразно указанията в отменителното решение на ВАС, като са събрани посочените такива. Въз основа на приетата за установена фактическата обстановка по делото, съдът е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е: уважил частично, като основателен и доказан предявеният от М. против ДА "НС" иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК за сумата от 5000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, ведно с лихва върху сумата, считано от 9.09.2010 г. и е отхвърлил иска до претендирания размер от 15 000 лева, както и останалите обективно съединени искове до претендирания общ размер от 30000 лева спрямо този ответник; отхвърлен е изцяло предявеният иск за причинени неимуществени вреди, при условията на солидарност, с неустановен размер срещу МВР, като неоснователен и недоказан; оставен е без разглеждане, като процесуално недопустим предявеният иск срещу ОД на МВР Перник и е прекратено производството по делото в тази му част; присъдени са разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че при недоказване на твърдяната от ищеца солидарна отговорност, следва отговорността на ответниците да се определи разделно, съгласно указанията дадени с отменителното решение на ВАС. В тази връзка: по отношение на ОД на МВР Перник първоинстанционният съд е приел, че не се установяват по делото незаконосъобразни действия от страна на този ответник, в изпълнение на административните му функции и "тъй като ищецът не може да посочи правно основание, на което да се ангажира отговорността" е прекратил производството по делото спрямо този ответник; по отношение на ответника МВР е приета недоказаност на предявения иск, за сума в размер на 15 000 лева, тъй като не се установява участие на негови служители в проведената специализирана полицейска акция, на извършените при която действия се основават причинени вреди; по отношение на ДА "НС" е приета частична основателност на предявеният иск за причинени на ищеца от незаконосъобразни действия на служители на ГД "БОП" неимуществени вреди при проведената на 09.09.2010 г. акция, подлежащи на обезщетяване със сума в размер на 5 000 лева при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част до претендираната сума от 15 000 лева предявеният иск е приет за неоснователен. Предявеният обективно и субективно съединен иск за сумата от 5 000 лева, претендирани неимуществени вреди, като негативни последици от извършеното излъчване на заснет репортаж на извършените действия от служители на ГД "БОП" е приет от съда за неоснователен. Прието е в обжалваното решение, че нито ДА "НС", като правоприемник на ГД "БОП", нито МВР носят отговорност за излъчването на заснетия материал, при липса и на разпореждане на административен орган, от което то да произтича. Предявеният обективно и субективно съединен иск за присъждане на сума в размер на 10 000 лева, претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от изпитан от ищеца страх относно съдбата на децата му е приет за неоснователен и недоказан, тъй като ищеца не е техен процесуален субституент, не са ангажирани и доказателства за установяване на твърдяните вреди. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил ДА "НС" да заплати на В. М. сума в размер от 5000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, ведно с лихва върху сумата, считано от 09.09.2010 г. и е отхвърлил иска до претендирания размер от 15 000 лева, както и исковете за сумите до претендирания общ размер от 30000 лева спрямо този ответник. ДА "НС" е конституирана като ответник при ненадлежно предявен иск, на практика без да е предявен такъв, по устно искане на пълномощник на ищеца в проведено на 25.09.2014 г. съдебно заседание и то при новото разглеждане на делото. По правило изменение на иска, каквото е и заменяне на страна в производството, следва да се предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция и то при първото разглеждане на делото, а не при връщането му за ново разглеждане, с оглед задължението производството да се развие в рамките, определени от отменителното решение, установяващо първото незаконосъобразно процесуално действие, съгласно чл. 226, ал. 1 от АПК, при събиране само на допустими от чл. 226, ал. 2 от АПК доказателства. Субективно съединяване на искове е възможно с предявяване на исковата молба, каквото в случая не е налице, а изменение на иска спрямо страните е възможно единствено при приложението на чл. 228 от ГПК, разпоредбите на който обаче не извеждат възможност за последващо субективно съединяване на искове, а визират замяна на страна. В случая не са предявени искове спрямо конституираните ответници при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, нито с исковата молба, нито при приложението на чл. 228 от ГПК. Изложеното налага обезсилване на решението в тази му част, прекратяване на делото съгласно чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК и произнасяне по надлежно предявените искове против МВР. По изложените съображения следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото против ОД на МВР Перник. В тази му част решението се явява правилно като краен резултат, независимо че първоинстанционният съд неправилно е приел недопустимост на предявените искове спрямо този ответник излагайки съображения, които са относими към основателността, а не допустимостта на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск спрямо МВР за причинени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, произтичащи от действието на служители от ГД "БОП" спрямо него на 09.09.2010 г. при изпълнение на задачи, свързани с разрешено, по искане на Софийска градска прокуратура извършване на процесуално следствено действие - претърсване на жилището му. Административният характер на тези действия е определен в № 1841/10.02.2014 г. по адм. д. № 13445/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Извършените в случая действия от служители на ГД "БОП" са в пряко противоречие с изискванията на чл. 4, т. 2, чл. 72, ал. 1 и чл. 73 от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм./ в относимите им редакции към 09.09.2010 г. В съответствие с изискването на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността им е установена в хода на делото от представените писмени доказателства, събраните гласни такива и представен от ответника МВР видеоматериал. От тях безпротиворечиво се установява, че на ищеца са поставени белезници, като същия е изведен без облекло, само по слип на улицата, подпрян е на ограда, в което положение е оставен повече от половин час, заобиколен от служители на ГД "БОП". През този период, в този му вид и състояние е възприет от преминаващите хора. При извеждането му навън е блъскан и удрян, видно от показанията на свидетелите М.а и Начева. Възможността за използване на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските органи е предпоставена от наличие на невъзможност за изпълнение на вменените им задължения по друг начин, при наличие на някои от предпоставките на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР (отм.), при спазване и на изискванията на чл. 73 от ЗМВР (отм.). Наличието им не се установява от доказателствата по делото, напротив същите са приложени без наличието на каквито и да е предпоставки основаващи извършените действия спрямо ищеца. Посоченото в писмо изх. № 16 133/03.08.2012 г. на директора на ГД "БОП", че извършените действия са с цел предотвратяване на възможността за укриване на веществени доказателства от ищеца и наличието на голямо количество огнестрелно оръжие в дома му не намира опора в доказателствата по делото а и не изпълнява изискванията на закона за прилагане на физическа сила и помощни средства. Предполагаемо желание или възможност да използва законно притежавано огнестрелно оръжие от ищеца и то преди установяване на наличието му при извършените в последствие процесуално следствени действия по никакъв начин не основава конкретните, приложени спрямо него мерки. Хипотетична е и възможността за укриване на веществени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от ЗМВР (отм.), редакция към извършване на действията на служители на ГД "БОП" спрямо ищеца, дейността на МВР се осъществява при спазване на принципа на зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. В случая този основен принцип не е бил спазен. Осъществените спрямо ищеца действия от служители на ГД "БОП", при поискано и дадено съдействие за установяване на самоличността и местонахождението на лица, протичащи по наказателно производство, видно от цитираното по горе писмо, не предполагат и не основават извършените действия в нарушение на изискванията за прилагане на помощни средства и физическа сила, в пряко нарушение на принципа за гарантиране на правата и свободите на гражданите, още по-малко основават накърняване на честта и достойнството им. Несъмнено ищеца е поставен в унизително положение при извеждането му само по слип на улицата пред собствения му дом, оставянето му в този вид, подпрян на оградата в продължение на повече от половин час, през който период от време е налице възприемане и възможност за възприемане на случилото се от неограничен брой лица, уронено е и неговото достойнство. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. В случая установеният начин на причиняване и обстоятелствата при които е извършено увреждането обуславят размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Вредите пряко произтичат от незаконосъобразните действия на служители на ответника. От датата на преустановяване на незаконосъобразното действие, 9.09.2010 г. се следва и лихва върху главницата. Неоснователни са доводите на ответника по касация МВР, че не е легитимиран да носи отговорност за причинените на ищеца вреди, основани на незаконосъобразни действия на служители на ГД "БОП", извършени на 9.09.2010 г. Действително към момента на осъществяване на незаконосъобразните действия ГД "БОП" е със статут на юридическо лице, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) и отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е отменена - ДВ, бр. 52 от 2013 г., като правоприемник на ГД "БОП" е ДА "НС", съгласно § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". С разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, /изм. - ДВ бр. 14 от 2015 г./ отново е създадена ГД "БОП", юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от с. з. Новосъздадената дирекция обаче не е правоприемник на закритата през 2013 г. Правоприемник е МВР, съгласно разпоредбата на § 94, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14 от 2015 г./, изрично посочваща, че МВР е правоприемник на архивите, пасивите и другите права и задължения на ДА "НС" свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 - 20 и 23 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/, както и на дейност по разследване. Дейностите по посочените разпоредби от ЗДАНС са идентични с тези, подлежащи на изпълнение от ГД "БОП" съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015 г./. По силата на посоченото правоприемство МВР се явява надлежен ответник по предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК. С оглед гореизложеното неправилно по настоящето дело е конституирана като ответна страна Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към МВР, при липса на законово основание за това, поради което следва касационното производство спрямо нея да бъде прекратено. Основателна е касационната жалба на В. М. против решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против МВР иск за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции и публично опозоряване, произтичащи от изведени в публичното пространство от медиите кадри, заснети от служители на ответника. Неправилно е прието в обжалваното решение, че липсва ангажираност на МВР за публикуване на заснетите на 09.09.2010 г. кадри, произтичаща от липсата на акт на негов орган, който да разпорежда излъчването на приетите за унизителни от първоинстанционния съд кадри. От представеното по делото писмо УРИ: 8121р-13344 от 28.07.2014 г. на заместник директор на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" към МВР се установява, че видеоматериалът, представен по делото, е заснет от оператор на ГД "БОП", като изготвеният репортаж е публикуван на интернет страницата на МВР, откъдето е станал обществено достъпен. Представения по делото видеозапис е с надпис - Пресцентър на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.), дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" е специализирана административна дирекция в МВР, съответно при изпълнение на правомощията на същата, уредени в чл. 150з от същия правилник е извършена публикация на видеоматериала в интернет страницата на МВР. Не се спори по делото, че публикацията в интернет страницата на МВР е в обема и със съдържанието на представения по делото видеозапис. Същият съдържа кадри, унижаващи достойнството на ищеца, заснет е с белезници, само по слип. Публикацията на тези кадри основава твърдяните от ищеца негативни усещания, подлежащи на обезщетяване от ответника. Обстоятелството, че тези кадри са използвани от различни медии в последствие не основава освобождаване от отговорност на МВР. Именно неговата администрация е позволила качването на видеозаписа в интернет, оттам и достъп на всяко едно лице до съдържанието му. Ако не бяха извършени незаконосъобразните действия сторени с публикацията, то съдържащата се в изготвения видеоматериал информация не би станала общодостъпна. При приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди, с оглед обстоятелствата при които е извършено увреждането, разпространяване на накърняващ достойнството унизителен видеоматериал по начин, водещ до възможност неограничен брой лица да се запознаят с него, съдържащ кадри, накърняващи честта и достойнството на ищеца обуславят размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на служители от администрацията на ответника. В останалата и част касационната жалба на В. М. е неоснователна. По делото не са ангажирани доказателства, а върху него е доказателствената тежест, установяващи твърдяните за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от изпитван страх относно съдбата на децата му при извършване на действията по претърсване и изземване, а именно такива надхвърлящи вредите от лично преживяния срам и унижение. При така изложените съображения обжалваното решение, като недопустимо в частта му, с която с която първоинстанционният съд е осъдил ДА "НС" да заплати на В. М. сумата 5000 лв., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в притеснение, срам и унижение, ведно с лихва върху сумата, считано от 9.09.2010 г. и е отхвърлил иска до претендирания размер от 15 000 лева, както и исковете за сумите до претендирания общ размер от 30000 лева спрямо този ответник, съответно е присъдил разноски по делото следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Като неправилно решението следва да бъде отменено в частта му, с която са отхвърлени предявените против МВР искове за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лева, изразени в притеснение, срам и унижение, произтичащи от действието на служители на ответника осъществени спрямо ищеца на 9.09.2010 г. и в размер на 5000 лева, претърпени негативни емоции и публично опозоряване, произтичащи от изведени в публичното пространство кадри, заснети от служители на ответника на същата дата. Следва да се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове се уважат в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 9.09.2010 г. до окончателното им изплащане. Като неправилно следва обжалваното решение да бъде отменено и в частта му, с която е осъден В. М. да заплати на МВР и ОД на МВР Перник разноски по делото. По делото не се установява такива реално да са сторени, а и искането пред първоинстанционния съд не е скрепено със списък на претендираните разноски, изискуем се от чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Този списък, установяващ размера и основанието на направеното искане задава пределите за произнасяне на съда, в случая неопределени от тези страни по делото. По изложените съображения такива не се следват и на касационния жалбоподател М., както и по направените пред настоящата инстанция искания от страните. По същите съображения неправилно се явява и обжалваното определение № 57 от 22.04.2015 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК. В останалата му част обжалваното решение, включително в частта с характер на определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение