Решение № 1559 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2011 г.

Решение № 1559 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитричка Кръстева Мирчева и Марин Иванков Мирчев от с. Близнаци, общ. Аврен, област Варна против решение № 1587 от 28.06.2011 г., постановено по адм. д. 3520/2011 г. по описа на АС - Варна. Иска се отмяна с доводи за неправилност, тъй като оценката трябвало да бъде определена по инвестиционен метод, а не по пазарна цена. Ответната страна кметът на община Аврен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорът пред първоинстанционния съд е по законосъобразността на заповед № 535 от 26.05.2010 г. на кмета на общината, в частта за определената оценка на земята, като жалбоподателите твърдят, че тя е завишена. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд приема, че оценката е определена по реда определен в чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 31, ал. 1 от наредбата на Община Аврен, издадена по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, съгласно които разпоредби цената на продажбата на имота в тези случаи е пазарната такава. Съдът е изложил и подробни мотиви за неприложението § 42 от ПЗР на ЗОбС тъй като молбата на жалбоподателите е от 5.05.2010 г. т. е не е налице неприключила преписка по смисъла на цитирания параграф. Решението е правилно и законосъобразно. не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При постановяване на съдебното решение са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е приел, че цената на процесният имот е продажната по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 31, ал. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Аврен. В случая по безспорен начин е установено, че собственик на имота е общината - видно от представения АЧС, а жалбоподателите са собственици на законно изградената в него сграда, върху който същата им е била учредила правото на строеж. Противно на искането им, цената да бъде определена съобразно данъчната му оценка, съдът правилно е приел, че разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС за конкретния случай е неприложима. Съгласно същата, по неприключилите производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗОС - ДВ, бр. 33/1996 г., за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, приет на 29.05.2008 г., цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на 100. § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, ДВ, бр. 54 от 2008 г., е от значение както се посочи за неприключили производства по продажба на земя - частна общинска собственост към момента на влизане в сила на изменението на закона. Неприключило производство означава към 16.06.2008 г., когато влиза в сила § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС да е налице започнало административно производство на основание подадена молба за закупуване на земя от суперфициар, построил законно върху нея сграда, по която да липсва произнасяне с влязъл в сила административен акт. Тук обаче, административното производство е започнало въз основа на молба на касаторите от 5.05.2010 г., т. е. вече при действието на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, съгласно който цената се определя по реда на наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, а не въз основа на данъчната оценка увеличена с 20 на сто. Неоснователно е и искането, цената да бъде определена по инвестиционният метод и същата да е 9500. Същият е приложим, когато имотът е неразработен, при което цената му следва да е по ниска, но не по-ниска от данъчната, която в случая е 2244 лева. Имотът е разработен, което е видно от застроената в него сграда. С оглед точната пазарна цена, съдът правилно е приел, че определената такава от назначената СОЕ, е в размер на 24 060 лева, но е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК да се влошава положението на жалбоподателя, поради което правилно е отхвърлил жалбата. Поради това и след като материалния закон е спазен, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,