Решение № 4035 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) - София, чрез процесуален представител гл. юрк. Г. Николов против решение 4501 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 4905/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта в която Агенция Пътна инфраструктура е осъдена да заплати на М. Станкова от гр.София сумата от 5 460 лв., представляваща обезщетение на основание чл.104, ал. 1 от ЗДСл., за времето, през което е останала без работа, вследствие на отмяната на заповед ЧР СФ - 22 от 08.11.2016 г., издадена от директора на АПИ, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение 08.11.2016 г. - до 08.05.2017 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане; в частта в която Агенция Пътна инфраструктура е осъдена да заплати на М. Станкова, мораторна лихва върху присъденото обезщетение, в размер на 1 612, 23 лв. за периода от 21.11.2016 г. до 14.10.2019 г.; в частта, в която Агенция Пътна инфраструктура е осъдена да заплати на М. Станкова, разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 935 лв. и в частта, в която Агенция Пътна инфраструктура е осъдена да заплати на АССГ съдебни разноски по делото в размер на 100 лв. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение, в обжалваните части като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението по допълнителната експертиза, а не заключението по основната такава, поради което иска решението в оспорената част да бъде отменено, ведно със законните последици от това. Претендира и направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Станкова, чрез процесуален представител адв. Р.Симеонова, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението в оспорената част да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция. За прецизност следва да се акцентира само на следните основни факти: Със Заповед ЧР-СФ-22 от 08.11.2016 г., издадена от директора на АПИ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 08.11.2016 г., е прекратено служебното правоотношение на М.Станкова, заемаща длъжността главен експерт" в отдел Административно обслужване" в Областно пътно управление-София при АПИ, с присъден ранг IV младши. Посочената заповед е отменена с решение 448/21.01.2019 г., постановено по адм.д. 1008/2018 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 14.10.2019 г. Междувременно, със Заповед РФ-11-41/18.01.2017 г. на председателя на УС на АПИ, на основание чл.106, ал.2 ЗДСл е наредено да се изплати на Станкова обезщетение, в размер на 1 758 лв. (за два месеца при основна месечна заплата от 879 лв.) за периода от 08.11.2016 г. до 07.01.2017 г. С Разпореждане 213-00-6043-1/28.11.2016 г. на ТП на НОИ - София- град на същата е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 21.11.2016 г. до 16.11.2017 г., като с Разпореждане 243-00-6043-4/04.07.2017 г. това обезщетение е прекратено, считано от 03.07.2017 г., поради това, че Станкова е започнала работа в Националното бюро за правна помощ. По делото се установява, че Станкова е заемала държавна служба в АПИ до 08.11.2016 г. и на 03.07.2017 г. е започнала работа в НБПП като главен експерт. На 31.05.2022 г. М.Станкова подала срещу АПИ искова молба - предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, с която поискала да й бъде присъдена сумата от 7 280 лв. - обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 08.11.2016 г. - 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното издължаване, както и мораторна лихва върху тази сума за периода от 14.10.2019 г. до 31.05.2022 г., в размер на 1 926,96 лв. В първоинстанционното производство са изслушани основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, от заключението на които се установява, че основната месечна заплата на главен експерт с ранг IV младши от 25.08.2017 г. е 810 лв., от 15.10.2018 г. е 1050 лв. и от 28.10.2018 г. е 1203 лв. При тези фактически установявания, след направено прихващане с изплатеното на основание чл.106, ал.2 от ЗДСл. обезщетение, съдът постановил оспореното решение, като осъдил АПИ да изплати на Станкова сумата от 5 460 лв. - обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 08.11.2016 г. - 08.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2022 г. до окончателното издължаване, както и мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2016 г. до 14.10.2019 г., в размер на 1 612,23 лв. В останалата част до пълните претендирани размери отхвърлил исковите претенции. Решението в оспорената му част, предмет на касационен контрол в настоящото производство, е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно се установява, че по отношение на М.Станкова са били налице предпоставките за присъждане на дължимото й се обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. заповедта, с която е било прекратено служебното й правоотношение е била отменена с влязло в сила съдебно решение и същата не е заемала държавна служба или извършвала друга работа по трудово или извън трудово правоотношение за срок от 6 месеца. Тъй като обезщетението се дължи в размер на основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, спорният по делото въпрос е правилно ли първоинстанционният съд е определил размера му. Вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза е изготвил основно и допълнително заключения, от които се установява, че към момента на признаване на уволнението за незаконно 14.10.2019 г., основната месечна заплата на главен експерт с ранг IV младши е 1203 лв., поради което правилно първоинстанционния съд е определил обезщетението като е взел тази сума за база за изчисляване на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Неоснователно в тази връзка е оплакването на касатора, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал допълнителната експертиза, а не основната такава. Вещото лице е посетило АПИ, при което не са му били предоставени необходимите документи. Последвало е изискването на същите от съда и след представянето им вещото лице е допълнило основната експертиза, която допълнителна експертиза не е оспорена от страните и е кредитирана от съда, тъй като основната не е отговаряла на поставената задача. Следва да се посочи и че касатора не е представил каквито и да е писмени доказателства, с които да опровергае определения от вещото лице и впоследствие от съда размер на основната заплата към релевантния за определяне на обезщетението момент. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в размер, съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, пето отделение