Решение № 13581 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2009 г.

Решение № 13581 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Катя Симеонова Калъмбова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Кейт Континентал-Катя Калъмбова", срещу решение № 933 от 17.09.2008 г. по адм. дело № 429 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена Павлова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд - София град е бил РА № 0100-509 от 24.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден в обжалваната част с решение № 1765 от 24.10.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗКПО (отм.), на ЗОДФЛ (отм.), на ЗДДС (отм.), на КСО, на ЗЗО, на ЗГВРСНР. По прилагането на ЗДДС (отм.) ревизираният период е 1.01.2002 г.-31.12.2005 г., като с процесния РА на търговеца е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 80 000.00 лв. по три броя фактури № 67 от 27.03.2004 г., № 68 от 29.03.2004 г. и № 69 от 30.03.2004 г. с предмет "услуга по договор" и "съгласно договор" (стр. 412 от адм. преписка), издадени от "Сити Комерс-2003" ЕООД, за данъчен период м. 03.2004 г. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 6, чл. 9 , чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е установено, че до прекия доставчик е изготвено ИПДПОЗЛ от 15.03.2007 г., като са осъществени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, за което са съставени два протокола от 15.03. и от 23.03.2007 г. Същото е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като е изготвено съобщение, поставено на 26.03.2007 г. и публикувано в Интернет на страницата на НАП. Изпратено е писмо с обратна разписка, съобщението е свалено на 10.04.2007 г. Установено е по данъчното досие на това дружество, че спорните фактури са включени в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС (отм.) за съответния данъчен период, като не е установено плащане на дължимия по фактурите ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика. След приключване на проверката с писмо от 21.06.2007 г. по регистъра на ТД на НАП-София, офис "Подуяне" е препратено писмо от 12.06.2007 г., постъпило от "Сити комерс 2003" ООД с приложени документи във връзка с проверката. Представените доказателства са подробно обсъдени, като административният орган е приел, че следва да не бъде признато правото на данъчен кредит на ревизираното лице по трите спорни доставки, на посоченото по-горе правно основание. Така изложена подробно фактическата страна по намиране на прекия доставчик, връчване на ИПДПОЗЛ и на представените с писмо доказателства е обсъдена от решаващия съд в мотивите на издадения от него акт. В тях е анализирано и заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Същото е изготвено съобразно събраните в административното и съдебното производства доказателства и след преглед на счетоводството на ревизираното и задължено лице. В счетоводството на прекия доставчик "Сити Комерс 2003" ЕООД не е извършвана справка. При разпита на експерта в съдебното заседание от 1.09.2008 г. то заявява, че е извършило проверка на адреса за кореспонденция, на който няма сгради и при проведен разговор е констатирало от трето лице, че такава фирма с такова наименование не съществува на него. Съдът е кредитирал заключението, като е направил обосновка за законосъобразност на обжалвания РА. Налице е съответствие на установеното от фактическа страна по спора и на правилното прилагане от страна на ревизиращия орган на правните норми, на които се е обосновал, за да откаже претендираното право на данъчен кредит. Не се спори, че обектът към който се отнасят процесните СМР е придобит по силата на приватизационна сделка от 1999 г., като на същия се извършва ремонт във връзка с подписана с Агенцията по приватизация пет годишна програма. Има сключен договор за ремонт и строителство от 1.02.2003 г. за него, а именно обект "Хотелски комплекс "Бор", на стр. 419 от адм. преписка, като за инвеститор е положен печата на едноличния търговец, без да е положен подпис. Експертът е установил, че разходите по ремонта са осчетоводени като такива за придобиване на ДМА и след завършването им са отнесени в увеличение стойността на актива. Понеже не е намерен доставчикът на адреса за кореспонденция, а именно гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 58А, няма данни за сключени от него договори и други документи като товарителници, стокови разписки, протоколи за предадени и приети работи по отношение на процесните доставки. По данни от делото предходни доставчици са "Принцес-3" ЕООД и ЕТ "Илия Згуров", на които са превъзложени част от услугите по договора. Няма данни за отразяване на разплащания между страните по договора и отразяването им счетоводството на доставчика. По повод доставките има плащане на данъчната основа в брой, както и на ДДС също в брой, видно от представени фискални бонове. ДДС не е преведен по "ДДС-сметката" на доставчика. Няма данни за наличието на собствени и/или наети складове за съхранение на стоки, договори за наем на складови и търговски помещения или други документи относно собственост на складови или търговски площи по отношение на доставчика. Не са представени за периода справки, документи и извлечения от счетоводни регистри относно кадровата обезпеченост на доставчика. Няма данни и не може да се установи по какъв начин и за чия сметка е осъществено транспортирането на материалите, предмет на процесните фактури и дали доставчикът има транспортни средства, съответно и за произхода на същите, вложени в ремонта и строителството на обекта. Няма доказателства относно материалната и техническа обезпеченост на доставчика за осъществяване на процесните доставки. Според експерта процесните фактури са отразени счетоводно при доставчика, което се установява дори само от представените счетоводни документи, като съответно и ДДС е начислен, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Тази последна констатация е направена и от самия ревизиращ орган. Обжалваното решение се явява правилно. Твърденията на касатора, че са налице облагаеми доставки, като са изпълнени изискванията по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит, респ. липсват правопрепятстващите обстоятелства за това по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) не се явяват доказани, а в негово лице е доказателствената тежест, след като той оспорва административния акт. Последният съдържа фактически констатации и правните основания, на които административният орган се е позовал, за да го издаде. Представените по реда на чл. 219 от АПК доказателства са относими към факта на промяна на статута на прекия доставчик, който от дружество с ограничена отговорност е станало в еднолично такова дружество, така както е записан като страна по договора. Твърди се, че е осъществена промяна и относно адреса на управление, като според касаторът той е с. Държаница, област Видин, община Димово, ул. "Петнадесета" № 2. На представеното заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност няма поставен щемпел с дата на АВ, а на ръка е записано, че заявлението за пререгистрацията е от 23.10.2008 г., впоследствие тази дата е подчертана на компютърната извадка. В същото като адрес на управление е вписан гр. София, ул. "Ботевградско шосе", № 58 А. От удостоверение изх. № 20091012101513 от 12.10.2009 г. на АП се установява, че към 12.10.2009 г. вече са вписани посочените обстоятелства, между които и адресът на управление, който е с. Държаница, област Видин, община Димово, ул. "Петнадесета" № 2. От УАС от 16.10.2008 г. по ф. дело № 7941/2001 г. на СГС е видно, че към тази дата, т. е. до датата на пререгистрацията адресът на управление е този, на които са извършвани посещения, изпращано е ИПДПОЗЛ, съответно е правена проверка от страна на експерта по ССчЕ. С оглед разпоредбата на чл. 8 и чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция е вписаният в регистъра БУЛСТАТ - адрес за кореспонденция, респ. адресът на управление за местните юридически лица, ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление, което в процесния случай не е така, още повече че не се ангажирани доказателства в тази насока. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не се следват съдебни разноски, като такива са присъдени в първоинстанционното производство. Основание затова дава тълкуването на разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение