Решение № 6290 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2015 г.

Решение № 6290 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Назъм Назми Азиз, чрез процесуалния му представител, адв. Попова, срещу Решение № 218/8.04.2015 г., постановено по адм. дело № 721/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Назъм Назми Азиз против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия на затворническата администрация в Затвора Стара Загора, отказ да бъде дадена на ищеца дължима му се суха храна при превеждането му за лечение в СББАЛС Ловеч на 2.06.2011 г. и 16.07.2012 г., и при превеждането му в Затвора Пловдив на 1.07.2014 г. по насрочено дело. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 1000 лв., като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователност на предявения иск. Доводите на касационния жалбоподател са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че ответника по делото не е установил релевантни за спора обстоятелства със справка по чл. 69, ал. 3 от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип, дължима се, като част от пакета с документи при конвоиране на лишените от свобода, включително и на посочените от ищеца дати. Тази разпоредба е в раздел VIII на посочения правилник "Превеждане /изпращане/ на лишени от свобода за процесуално-следствени действия по искане на съдебна инстанция или орган на или орган на досъдебното производство, в които хипотези не попада превеждането на ищеца в лечебно заведение и за явяване по административно дело пред Пловдивския административен съд. Неотносима е и разпоредбата на чл. 274 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на която се основава в касационната жалба незаконосъобразността на действията на администрацията в Затвора Стара Загора, тъй като същата се намира в Част шеста, Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, каквато мярка в случая не е наложена спрямо ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да бъдат подлагани на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, за каквото се смята и умишленото лишаване от храна. В случая лишаване от храна на ищеца на посочените от него дати и то умишлено, не се установява от доказателствата по делото, което основава правилността на извода на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, при недоказване по делото на нито един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като е направено след приключване на съдебното заседание по делото, в писмени бележки. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение