Решение № 2700 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на РЗОК Пловдив чрез гл. юрисконсулт Лазаров срещу решение 3868 от 26.04.2024 год. постановено по адм. д. 3281/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отменени по жалба на МБАЛ "Тримонциум" ООД гр. Пловдив т.1-т.6, т.8, т.11 и т.12 от заповед за налагане на санкции РД-26-01-1404 от 13.12.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив, с които на лечебното заведение са наложени 9 броя санкции "финансова неустойка" всяка по 200 лева и са присъдени разноски по делото. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционният съд. Претендира разноски за касационната инстанция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация МБАЛ "Тримонциум" ООД гр. Пловдив в писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Със заповед РД-26-01-1404 от 13.12.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив в обжалваната част, чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 год. са наложени 6 санкции "финансова неустойка" от по 200 лева и на основание чл.416, ал.3 са наложени 3 санкции финансова неустойка всяка по 200 лева. Санкциите по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 год. са наложени за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО състоящи се в неосигуряване непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност, а санкциите по чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. са наложени за нарушение на изискванията за надлежно водене на медицинската документация и документооборота. От фактическа страна административният орган е установил, че за м.07.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в отделение по Вътрешни болести от лекар със съответната медицинска специалност, м.08.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в Очно отделение от лекар със съответната медицинска специалност, м.08.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в Хирургично отделение от лекар със съответната медицинска специалност, м.08.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в отделение по УНГ от лекар със съответната медицинска специалност, м.08.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в ОАИЛ от лекар със съответната медицинска специалност и м.08.2022 год. лечебното заведение не е подсигурило непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност в отделение по Вътрешни болести от лекар със съответната медицинска специалност. Прието е, че е налице нарушение на чл. 262, ал.1, т. 7 във вр. с чл.278, ал.1, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. За тези случаи административният орган е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева всяка на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 год. по т.1-т.6 от заповедта. При извършената проверка е установено също, че при три ЗОЛ по ИЗ 2196/2022 год., ИЗ 2186/2022 год. и ИЗ 2187/2022 год. в приложеното към ИЗ Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури липсва подпис на приемащ лекар в частта Приемащо лечебно заведение. Прието е, че не е спазено изискването на чл.385, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. За нарушенията по т.8, т.11 и т.12 от заповедта са наложени санкции финансова неустойка всяка в размер на 200 лева на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. Заповедта е обжалвана от лечебното заведение по отношение на т.1-т.6, т.8, т.11 и т.12. С процесното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него акт в атакуваните му части като е приел, е същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на наложените санкции по чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. съдът е приел, че не е налице нарушение на задължението за осигуряване на 24 часово изпълнение на медицинската дейност, тъй като същото не е задължително да се осъществява с физическото присъствие на дежурен лекар в здравното заведение, а е достатъчно да има лекар на разположение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е установил, че за посочените периоди, в които липсва график на нощните дежурства има посочен лекар и медицински специалист, които се отзовават при нужда. Позовал се е на представената по делото Инструкция дежурен лекар по болница и приложените към нея графици, както и на становище на вр.и.д. управител на НЗОК, съгласно което работният график на медицинските специалисти следва да осигурява непрекъснато 24 часово изпълнение на лечебната дейност чрез дневни и нощни дежурства, а извън тях чрез т.нар. разположение. Въз основа на тези доказателства, а и като е взел предвид факта, че през процесните периоди в отделенията не е имало хоспитализирани лица, съдът е приел, че не се установява извършване на нарушение от страна на лечебното заведение по т.1-т.6 от заповедта. По отношение на нарушенията по т.8, т.11 и т.12 от заповедта първоинстанционният съд приема, че същите не са извършени. Съдът счита, че административният орган неправилно е приложил материалния закон. С Договор РД-НС-01-4-13/29.04.2022 год. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 год. в сила от 01.08.2022 год. е въведено издаването на електронни медицински документи, включително Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури бл.МЗ-НЗОК 7. В конкретния случай по т.8, т.11 и т.12 от заповедта е издадено електронно направление, за което органът твърди, че няма подпис на приемащ лекар. Първоинстанционният съд приема въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че тези направления са подписани с електронен подпис от д-р С. Г. Т., която е приемащият лекар. Т.е. административният акт в тази част е издаден без да е съобразена променената нормативна база касаеща въвеждането на електронно направление за хоспитализация. Във връзка с гореизложеното Административен съд Пловдив е приел, че оспореният пред него акт е неправилен и незаконосъобразен и го е отменил. Решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не страда от твърдяните с касационната жалба пороци. Не са налице отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че като е отменил заповедта за налагане на санкция в обжалваната и част първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Касационната жалба се преценя като неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Следва да се осъди РЗОК Пловдив да заплати на МБАЛ Тримонциум ООД разноски за касационната инстанция в размер на 480 лева представляващи адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение