Решение № 12702 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Греит фешън" ЕООД, подадена чрез адв. Аргирова-Митева против Решение 315/03.05.2023г., постановено по адм. дело 229/2023г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-443-0121491/29.12.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ в частта относно продължителността на наложената мярка и издаването й в съответствие с целта на закона. Сочат се нарушения на принципа за пропорционалност в съответствие с мотивите на дело С-97/21 на СЕС. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът - началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Греит фешън" ЕООД против ЗПАМ ФК-443-0121491/29.12.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" маса за продажба на дрехи 22-24, находяща се в гр. Димитровград, Неделен пазар, сектор Ж-2, стопанисвана от Грейт фешън" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е издадена след извършена на 18.12.2022 г. проверка на търговския обект и контролна покупка на 1 бр. блуза на стойност 20 лева, заплатена в брой, при която не е издадена фискална касова бележка, от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При извършената проверка е установена положителна разлика между касовата наличност и регистрираните във ФУ суми в размер на 142 лв. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, а нарушението съставомерно, като същата е мотивирана, включително по отношение на срока на мярката. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 бл. блуза на стойност 20 лева. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика. Тези мотиви са общи и не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14-дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно продължителност на мярката от 14 дни. Не е съобразен характерът на търговията, а е посочено единствено, че според местоположението на обекта е налице възможност за реализиране на значителни обороти, без да са анализирани каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващия търговец. Във всеки конкретен случай следва да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на преходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели, дефинирани в чл. 22 ЗАНН. В този смисъл и с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Според цитираното решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая, касатора твърди, че за същото нарушение е налице образувано административно-наказателно производство, за което е съставен акт за установяване на административни нарушение, като ответника не отрича наличие на образувано производство, а единствено твърди, че към момента на подаване на отговора на касационната жалба не е издадено наказателно постановление. СЕС в т. 56 от решението си посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая безспорно са образувани две самостоятелни производства, като в хода на настоящето не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта. Като е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, с което жалбата на дружеството бъде уважена и заповедта на началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 870 лева, от които 50 лева държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 370 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение