Решение № 7593 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2010 г.

Решение № 7593 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Мария Михайлова Харамарова, Александра Михайлова Харамарова, Аника Атанасова Сотирова и Наско Киряков Червенков, всички от гр. Бургас и на Областно пътно управление гр. Бургас, звено към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, срещу Решение № 1286/15.12.2009 г., постановено по адм. д. № 589/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата на физическите лица срещу оспорената заповед, а от юридическото лице се иска да се отхвърли жалбата им в същата част. Областният управител на област с административен център гр. Бургас, чрез процесуалния си представител в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на физическите лица. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, изменил по жалба на Мария Михайлова Харамарова, Александра Михайлова Харамарова, Аника Атанасова Сотирова и Наско Киряков Червенков Заповед № РД-09-79/15.05.2007 г. на областния управител на област гр. Бургас, в частта й за определеното парично обезщетение за отчуждавания им имот № 037180, представляващ част от имот № 037087, м. "Свети Илия" по КВС на землище гр. Созопол, като увеличил същото от 904 лв. на 1790 лв. За да постанови решението си съдът се позовал на заключението на вещото лице, лицензирано да извършва оценки на земи от горския фонд, съгласно което обезщетението на отчуждения имот е в посочения размер. Решението е правилно. По съществото си и двете касационни жалби са неоснователни, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Съдът правилно се е позовал на заключението на вещото лице, лицензиран оценител на имоти попадащи в горския фонд и неоспорено от страните, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението е постановено след стриктно изпълнение на дадените указания с отменителното Решение № 5368/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 12864/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, съгласно което за определяне на обезщетението следва да се има предвид Наредбата за определяне на базисните цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползуване и сервитути върху гори и земи от горския фонд - чл. 1, т. 7, чл. 20, ал. 6 и § 1, т. 3 и 26, както и чл. 28, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Закона за горите. Правилно съдът, с оглед тези указания, се е позовал на заключението на вещото лице, което е с висше лесовъдно образование и притежава у-ние за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд, като липсват доказателства /а и заключението не е оспорено при изслушването му/, че не е спазена методиката за оценка на обезщетението за отчуждения имот, регламентирана в посочената наредба. Освен това вещото лице е дало заключение, че в района на отчуждения имот не са установени сделки, с оглед установяване на реална пазарна цена, поради което правилно е изчислена цената на обезщетението по посочената наредба за базисни цени, тъй като обезщетението не може да бъде по-ниско от тях, при липса на пазар на земи в района. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК