Решение № 1507 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6345/2007 г.

Решение № 1507 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6345/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на О. с. на трудовопроизводителните кооперации, Ст. З., със седалище гр. Ст. З. срещу решение по гр. дело № 241/2007 г. на С. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и ревандикационният иск е отхвърлен. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част. Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е уважен инцидентния установителен иск е постъпила касационна жалба от С. К. С. и З. Л. С. от гр. К.. П. се оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея. Касационните жалби са процесуално допустими, защото отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а при разглеждането им по съществото на оплакванията в тях касационният съд констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение № 33"к"/14.02.2007 г. по гр. дело № 156/2006 г. на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлен инцидентно установителния иск на ищеца ОС на Т. и да постанови въззивния си акт, с който го е уважил, въззивният съд е изложил правни изводи, че ищецът е правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПК - Ст. Загора през 1970 г. Със същия въззивен акт е оставил в сила първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск е отхвърлен, защото изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. За да уважи инцидентно установителния иск за съществуващо правоприемство между регистрираната през 1993 г. кооперация ОС на ТПК - Ст. Загора и прекратената през 1970 г., решаващият съд е обсъдил представените писмени доказателства. Установено е, че с ПМС № 16/1970 г. дейността на съюза е била преустановена и е извършена концентрация и специализация на местната и кооперативната промишленост, като персоналът и имуществото на кооперациите и кооперативните съюзи е приобщен към държавните стопански структури. През 1993 г. е проведено общо събрание за възстановяване на съюза, а с решение № 41/24.03.1993 г. по ф. дело № 247/1993 г. на СтОС е регистрирана кооперация ОС на ТПК - Ст. Загора, в чиито членски състав членува голяма част от Т., членували в прекратения през 1970 г. ОС на ТПК. Този факт решаващият съд е приел за определящ, за идентичността в персоналния състав и в наименованието на двата съюза, затова след отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно в тази обжалвана част е уважил предявения инцидентно установителен иск. По отношение на предявения ревандикационен иск решаващият съд е приел отсъствието на предпоставките за неговото уважаване, тъй като ищецът ОС на Т. не е доказал право на собственост върху претендираните обекти, като част от сградата на Б. комбинат - гр. Казанлък, чиито собственик е бил праводателя на ответниците С, а именно ТПК "Е", гр. К.. З., поради съвпадение на изводите с тези на първоинстанционния съд, който е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, решаващият съд е оставил в сила съдебния му акт в тази обжалвана част. По касационната жалба на ОС на ТПК - гр. Ст. З. неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон в неговата разпоредба на чл. 92 ЗС, тъй като Б. комбинат, в който се намират спорните два обекта представлява приращение, към терена от 795.05 кв. м., собственост на касатора, съгласно нот. акт № 18/1964 г. Разпоредбата регламентира правото на собственика на земята и на постройките и насажденията върху нея, "освен ако е установено друго". Правилно решаващият съд е установил в случая, че е налице изключение от хипотезата на чл. 92 ЗС, изводи, които изцяло се споделят от касационния съд, защото: цялото движимо и недвижимо имущество на ОС на Т. е одържавено, съгласно ПМС № 16/1970 г. и е преминало безвъзмездно към единната стопанска дирекция на окръжния народен съвет, с изключение на сградите, използвани за производствени и търговски нужди от трудовопроизводителните кооперации, които се предават на тези кооперации срещу заплащане на остатъчната им стойност, а получените средства от продажбата се внасят във фонд "Развитие на кооперативната промишленост", съгласно Р. № 394/15.08.1970 г. От този момент ТПК"Е", К., която е членувала в прекратения ОС на Т. е получила сградата "Б" - гр. Казанлък, настанила се е и реализирала производствени дейност, обстоятелства, които се установяват от писмените и гласни доказателства по делото. Имотът е заприходен в инвентарната книга на ТПК "Е", деклариран е от името на кооперацията и от 1971 г. за него кооперацията е заплащала данъци и е извършвала ремонти по поддържането му. След одържавяването на имуществото на ОС на Т. и заличаване на нейните структури и органи, както и на членствените правоотношения с кооперативните й членове, тя е престанала да съществува като правен субект. Сградата "Б" К., съгласно ПМС № 16/1970 г. и Р. № 394/1970 г. е преминала в патримониума на ТПК "Е", която е запазила производствената си дейност и съществуването си, като правен субект до 1992 г., когато се е снабдила с нот. акт № 172/1992 г. за придобито право на собственост. При отсъствие на доказано право на собственост за касатора, в качеството му на ищец, който носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС, ревандикационната претенция правилно е призната за неоснователна и недоказана, поради което касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваната му част, което е правилно и съобразено с материалния закон, следва да се остави без уважение. По касационната жалба на С. и З. С.: Касационният съд счита, че инцидентно установителната претенция, предявена по чл. 118 ГПК (отм.), с което ищецът е претендирал да се признае за установено по отношение на ответниците С, че регистрираният с решение № 41/24.03.1993 г. по ф.дело № 247/1993 г. на С. окръжен съд О. с. на ТИК е правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПК - Ст. Загора през 1970 г., е недопустим. Недопустимо е и постановеното по него въззивно решение, с което искът е уважен, защото: процесуалната норма поставя изискване, относно правния интерес от установяване съществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото. В конкретния случай не е налице правен интерес от установяване на правоприемството между прекратената през 1970 г. и създадената през 1993 г. друга кооперация, тъй като това правоотношение не е преюдициално към спора. Спорното правоотношение, касаещо ревандикационния иск е за правото на собственост между касатора и ТПК "Е" - гр. Казанлък, праводател на ответниците. Уважаването, респ. отхвърлянето на инцидентно установителния иск, касаещ претендираното правоприемство не се отразява на изхода на ревандикационния иск, защото ответниците са оспорили претендираното право на собственост на касатора, заявявайки самостоятелни права на собственост на своя праводател - ТПК "Е" - К. По тези съображения въззивното решение, като постановено по недопустим инцидентно установителен иск, който няма преюдициално значение към спорното право, следва да се обезсили, а производството по него, следва да се прекрати. Касаторът ОС на ТПК - гр. Ст. З. следва да заплати на С. К. С. и З. Л. С. от гр. К. разноските за касационното производство, в размер на 20 лева, затова ВКС на РБ, V-то г.о.