Решение № 126 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 65/2009 г.

Решение № 126 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 65/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Х. против присъда № 228 от 25.11.2008 г. постановена по в.н.о.х.д. № 244/2008 г. на Хасковския окръжен съд. В протеста се прави довод за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска отмяна на постановената от въззивния съд нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимата лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста и иска потвърждаване на съдебния акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Свиленградският районен съд с присъда № 311 от 24.09.2008 г. по н.о.х.д. № 632/2008 г. е признал подсъдимата В. Г. Г. за виновна в това, че на 09.06.2008 г. на ГКПП "К. Андреево", влязла през границата на страната ни от Р. Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 във вр. чл. 54 НК е наложил наказания от четири месеца " лишаване от свобода" и "глоба" в размер на 200 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години. Хасковският окръжен съд с присъда № 228 от 25.11.2008 г. постановена по в.н.о.х.д. № 244/2008 г. е отменил първоинстанционната присъда изцяло, като признал подсъдимата В. Г. Г. за невиновна в това, че на 09.06.2008 г. на ГКПП "Капитан Андреево" е влязла през границата на страната ни от Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по предявеното обвинение по чл. 279, ал. 1 НК. Доводът за допуснато нарушение на закона, при постановяване на оправдателната присъда от въззивния съд е основателен. Съображенията, по които при правилно установените фактически положения, въззивният съд е приел, че подсъдимата не е извършила престъплението, за което и е предявено обвинение, не се споделят от настоящия състав. За да постанови оправдателната присъда въззивният съд е приел, че по отношение на подсъдимата е била налице забрана да излиза от страната, поради което и при събраните по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин, че тя е напуснала страна ни, избягвайки граничния контрол, прокуратурата е следвало да повдигне обвинение за това деяние. След като обвинението е за влизане в България, без разрешение на надлежните органи, то същото било несъставомерно на две основания-приложимостта на регламент № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за създаването на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите и на прякото действие на Конституцията на Република България, която с чл. 35, ал. 2 позволява на всеки български гражданин да се завърне в страната. Тези съображения са неправилни. И след влизането на България в ЕС съществени промени в реда, който обезпечава охраната и сигурността на държавната граница не е направен и този ред не противоречи на посочения в Регламент /ЕО/ № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз задължителен граничен контрол, който следва да се осъществява при преминаване на границите.