Решение № 12947 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2014 г.

Решение № 12947 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Наталия Кирякова Дукова с ЕТ " Наталия Дукова", със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж. к. "Орфей", бл. 11, ет. 2, ап. 7, чрез адв. Б. Захариев, против Решение № 1796 от 30.07.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 2123 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 261300381/23.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната му част, с Решение № 653/28.06. 2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, с който на оспорващия са установени допълнителни задължения за внасяне както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 461,56 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 040,17 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 897,39 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 512,69 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 593,37 лева и лихви за забава в размер на 215,46 лева; ДДС за конкретно посочени данъчни периоди в размер общо на 55 511,17 лева ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 30 815,93 лева; вноски за ДОО за 2006 г. в размер на 2 054,61 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 2 635,71 лева; вноски за ЗО за 2006 г. в размер общо на 535,98 лева и прилежащи лихви за забава в размер на 381,45 лева; вноски за ДОО за 2007 г. в размер общо на 1 669,87 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 744,48 лева; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 440,40 лева ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 251,61 лева; вноски за ДОО за 2008 г. в размер общо на 797,02 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 631,62 лева и вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 217,37 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 91,40 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка за годност на събраните доказателства, защото представените при насрещните проверки писмени доказателства от трети лица не били подписани от представляващите дружествата; съдът изобщо не обсъдил възраженията против представените разпечатки на фактури от електронни бази данни /за "Кавен Орбико" ЕООД, "Стинг"АД и "Либра"АД/ във връзка с чл. 54 ДОПК. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за доказано предаване на процесните количества стоки. Доказването на посочения факт с правно значение е в тежест на органите по приходите и за тях са последиците от недоказването му. Представените товарителници за доставчика "Хигия" ЕАД не доказват транспортиране на фактурираната от този доставчик стока. Признанието на жалбоподателя за редовно осчетоводяване на издадените фактури в счетоводствата на доставчиците не е достатъчно, само по себе си, за обоснован извод за реални доставки, укрити от получателя. Констатациите на РА, издаден по особения ред, се ползват с презумпция за истинност само ако са обосновани. Неправилно съдът е приел за процесуална нормата на чл. 124а ДОПК и неправилно я е приел за приложима за ЗОВ, задълженията за които са възникнали преди приемането на текста. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на Д"ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно наличието на укрити приходи от продажби на лекарства от фирмите "Либра "ЕАД, "Софарма Трейдинг"АД, "Пламар" ЕООД, "Стинг"АД, "Хигия" ЕАД, "Юником Хедкуотърс" ООД и "Кавен Орбико" ООД, като основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчни / по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ, ЗДДС и осигурителни задължения за 2006, 2007 и 2008 г. За да отхвърли жалбата изцяло, първоинстанционният съд е взел предвид, че жалбоподателят не е оспорил редовното осчетоводяване на процесните фактури при фирмите доставчици; приел е за достоверни представените от трети лица-фирмите доставчици писмени доказателства и писмени обяснения; съобразил е, че повечето от процесните фактури са подписани за получател, което е доказателство за получаването на стоката, а също и че фактурите са платени по банков път или в брой; приел е, че освен фактурите са представени придружаващи доставките документи, а също и че не е спорен техническия, материален и персонален капацитет на доставчиците да извършат доставките. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е приел, че са били налице основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, данъчната основа е определена правилно и върху нея законосъобразно е начислен ДДС и са определени данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ. Според съда, разпоредбата на чл. 124а ДОПК позволява установяване и на задължения за задължителни осигурителни вноски, възникнали и преди влизането й в сила. Решението е неправилно единствено в частта на потвърждаване на РА в частта на установените ЗОВ. Настоящият състав на ВАС, имайки предвид, че по посочения правен въпрос е налице противоречива практика на ВАС, не споделя принципното становище на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК позволява определянето на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди приемането й, в сила от 15.02.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които осигуряват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за осъществяване на фактическите състави за данъчно облагане, според материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, вр. чл. 124а от ДОПК съдържа специфични предпоставки за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски по специален ред. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, по своята същност, е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за установяване на задължителни осигурителни вноски, задължението за които е възникнало преди приемането на нормата. Затова решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му на определените задължителни осигурителни вноски за 2006, 2007 и 2008 г. и в съответната му част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено за заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 2 277,36 лв. е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което РА бъде отменен в посочената част. В зависимост от уважената част на жалбата на касационния жалбоподател следва да се присъдят 812,60 лв. разноски за двете съдебни инстанции. В останалата част съдебното решение е правилно. Първоинстанционият съд е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест; прецизно е отделил спорното от безспорното в първоинстанционния процес и е преценил правилно доказателственото значение на събраните доказателства. Специфичното на процесния спор, което го отличава от други подобни е, че посочените по-горе фирми доставчици на лекарства са известни търговци с такива стоки. Не подлежи на съмнение техният материален, технически и персонален капацитет да извършат доставките. В ревизионното производство са събрани писмени обяснения на служители на тези дружества, които категорично потвърждават извършването на доставките, което правят и в съдебното производство пред първоинстанционния съд в отговор на отправени искания за представяне на доказателства от трети лица по реда на чл. 192 ГПК. Административният съд подробно е отговорил на оплакванията на жалбоподателя, възпроизведени и в касационната жалба, че представените от доставчиците писмени доказателства и обяснения не били допустими, защото не били представени от представляващите по закон дружествата. Мотивите му се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. В ревизионното производство доказателствата са представени с печати на фирмите, подписи на техни служители и със съпроводителни писма, а пред съда доказателствата са представени с писма, подписани или от представляващите дружествата или от техни счетоводители. От съществено значение за обосноваността на фактическите изводи на съда е обстоятелството, че по-голямата част от процесните фактури носят подписа на ревизирания едноличен търговец за получател и това е от значение не с оглед реквизитите на фактурите, а като доказателство за приемането на стоката, защото жалбоподателят не е оспорил пред първоинстанционния съд истинността на тези подписи, нито е дал каквото и да е обяснение за тях. Неоснователно, при това, е касационното оплакване, че предаването на родовоопределената стока не е доказано, още повече, че за част от фактурите са представени придружаващи документи, а за всички доставки има подробни обяснения на доставчиците за механизма на доставките-по заявка на ревизирания търговец с транспорт на доставчиците /с какъвто те разполагат/ до търговския обект на получателя. Некоректно е касационното оплакване относно счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводствата на доставчиците. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично е поискал заличаването на назначената експертиза с този предмет като е признал редовното отразяване на фактурите в тези счетоводства, описването им в дневници за продажби и начисляването на ДДС. Затова оплакването, че само признанието му не е достатъчно, за да се приемат тези факти за установени, е неоснователно. При отказа да се проверяват счетоводствата на доставчиците, недопустими са и оплакванията за недостоверност на представените разпечатки на фактури от електронни бази данни /за "Кавен Орбико" ЕООД, "Стинг"АД и "Либра"АД/. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, установено и в ревизионното производство, че процесните фактури са платени по банков път и в брой и доставчиците са декларирали приходи от тези продажби, а в ревизионното производство са представени и инвентаризационни описи, от които е видно, че получените лекарства не са били налични при ревизираното дружество в края на всяка от ревизираните години. Предвид всичко изложено, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на административния съд, че е доказано наличие на укрити приходи от продажби на лекарства, поради което законосъобразно с РА са определени данъчни задължения за пряк и косвен данъци. Съдебното решение в посочената част следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение