Решение № 13264 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 443/2009 г.

Решение № 13264 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 443/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, обективирано в две молби за отмяна на влязло в сила решение от 2.10.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав по адм. д. № 526/2008 г. Двете молби са подадени с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК от "Чаира" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Яна Кристиянова Пенева. Молителат се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства: определение № 323 от 1.10.2008 г. на Върховния касационен съд, IV Г. О. по гр. д. № 1413/2008 г.; предварителен договор от 4.04.2009 г.; списък на лицата, определени за делегати от с. Еловица на събранието, което ще се проведе на 4.04.2009 г. в с. Г. Дамяново; списък на хора, приети за членове на Кооперация "Лопушанска дружина"; списък на членовете на Кооперация "Лопушанска дружина" от 31.03.2009 г.; покана от 14.03.2009 г. в с. Г. Дамяново за събрание; протокол за проведено на събрание за приемане на нови членове в Кооперация "Лопушанска дружина" от 12.03.2009 г.; покана от 12.03.2009 г. в с. Меляне за провеждане на събрание; два броя пълномощни за събранието на 4.04.2009 г. С двете молби и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Бакалов се прави искане за отмяна на атакуваното съдебно решение от 2.10.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Монтана не изразява становище по молбите за отмяна. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбите за отмяна за процесуално допустими - подадени от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК. Разгледани по същество молбите на "Чаира" ЕООД са неоснователни по следните съображения: С атакуваното решение от 2.10.2008 г. по адм. д. № 526/2008 г. Административният съд - Монтана е отхвърлил жалбата на "Чаира" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Яна Кристиянова Пенева, против действията на областния управител на област Монтана по изпълнение на негова заповед № 326/20.12.1997 г. За да достигне до този резултат съдът е приел в производство, образувано по реда на чл. 294 и сл. от АПК, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и оспорените изпълнителни действия не са опорочени. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че с горепосочената заповед областният управител е прогласил нищожността на покупко-продажбата на ВЕЦ от 4.11.1992 г. и с втората част от заповедта е разпоредил изземване на имуществото, предмет на нищожната сделка от 4.11.1992 г., което е включено в капитала на ЕООД "Веска Тихомирова" и то е предоставено на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По делото правилно е установено, че предмет на спора са изпълнителните действия, проведени от областния управител на 27.08.2008 г., за когато е насрочено принудителното изземване от "Чаира" ЕООД, гр. София. Административният съд - Монтана е обсъдил основните оплаквания на жалбоподателя и е достигнал до заключение, че всички изпълнителни действия са законосъобразно проведени и не е налице изтекла давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. Относно възражението на жалбоподателя против лицата, в полза на които се извършва изземването, съдът е извел извод, че взискател по изпълнението са правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имащи дял от имуществото на заличеното ТКЗС в с. Г. Дамяново, поради което доводът на жалбоподателя е неотносим към изпълнителните действия. Освен това в атакуваното решение е постановено, че е и неоснователно твърдението за липса на представителна власт на лицата, представляващи правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ - Георги Александров Георгиев, Петко Александров Петков и Никола Цветков Тончев, на които назначената от ответника комисия е предала иззетите от жалбоподателя сгради и съоръжения. Съдът се е позовал на протокол от общо събрание на пълномощниците на правоимащите от 20.12.2007 г., с който същите са упълномощили Георги Александров Георгиев да ги представлява при последващи разпоредителни действия относно иззетата ВЕЦ. Настоящото отменително производство е образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение, предявено на основание чл. 239, т. 1 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай визираните изисквания на законодателя не са налице, защото на първо място представените от молителя доказателства не са от съществено значение за изхода на правния спор. В първоинстанционното производство предметът на делото е е бил законосъобразността на изпълнителните действия и те е следвало да се преценяват дотолкова, доколкото засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Обстоятелствата, оказващи влияние върху правната сфера на жалбоподателя са свързани с разпореденото принудително изземване от "Чаира" ЕООД. Въпросите, отнасящи се до предаването на съответното имущество на правоимащите по чл. 27 от ЗСПЗЗ не касаят правата на жалбоподателя и не се отразяват на неговите интереси. На кого точно ще се предаде иззетото имущество е ирелевантно обстоятелство по отношение на жалбоподателя, поради което първоинстанционният съд правилно е преценил, че възраженията относно наличието или липсата на представителна власт на лицата, в полза на които е осъществено изземването, са неотносими към спора по чл. 285 от АПК. Това е така, защото, ако се установи по съответния ред, че трите горепосочени лица, не са представлявали през 2008 г. надлежно лицата, имащи дял в заличеното ТКЗС в с. Г. Дамяново, само последните имат правен интерес да искат отмяна на това основание. Това обаче са въпроси, касаещи вътрешни отношения между горепосочените лица и не се отразяват на валидността на изпълнителните действия по изземването спрямо "Чаира" ЕООД. Освен това приложеното към първата молба за отмяна от 4.12.2008 г. писмено доказателство - определение № 323 от 1.10.2008 г. на Върховния касационен съд, IV Г. О. по гр. д. № 1413/2008 г. е постановено по дело с друг предмет, в което е разрешен граждански, а не административен спор, по частичен иск за подобрения, който няма връзка с настоящия спор относно законосъобразността на процесните изпълнителни действия. По отношение на останалите писмени доказателства, приложени към молбата от 7.04.2009 г. - предварителен договор от 4.04.2009 г.; списък на лицата, определени за делегати от с. Еловица на събранието, което ще се проведе на 4.04.2009 г. в с. Г. Дамяново; списък на хора, приети за членове на Кооперация "Лопушанска дружина"; списък на членовете на Кооперация "Лопушанска дружина" от 31.03.2009 г. ; покана от 14.03.2009 г. в с. Г. Дамяново за събрание; протокол за проведено на събрание за приемане на нови членове в Кооперация "Лопушанска дружина" от 12.03.2009 г. ; покана от 12.03.2009 г. в с. Меляне за провеждане на събрание; два броя пълномощни за събранието на 4.04.2009 г., настоящият съдебен състав счита, че също нямат характер на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички изброени доказателства са новосъздадени през 2009 г. и се отнасят за обстоятелства, които не са съществували към момента на осъществяване на оспорените изпълнителни действия през м. август 2008 г. Горепосочените писмени доказателства съдържат информация за избиране на нови лица, представляващи Кооперация "Лопушанска дружина" през 2009 г., който факт е неотносим към законосъобразността на изпълнителните действия през 2008 г. Ако се възприеме тезата на молителя, че съдебното решение следва да се отмени, тъй като лицата Георги Александров Георгиев, Петко Александров Петков и Никола Цветков Тончев вече не представляват кооперацията, това би означавало, че всяко ново последващо избиране на представители на посочената кооперация, ще представлява ново основание за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което е необосновано и не може да се сподели. По изложение съображения, решаващият съдебен състав счита, че молбите за отмяна на соченото от молителя основание е неоснователна, което налага оставянето й без уважение. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение