Решение № 390 от 30.9.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200652/2025 г.

производство пред ВКС е по реда на чл.346, т.4 от НПК, образувано по касационна частна жалба на адв.М.П. от АК-Шумен, в качеството му на защитник на А. Н. Д. от гр.Поморие срещу протоколно определение №685 от 25.06.2025г. на ОС- Варна, постановено по ч.н.д.№726/2025г. по описа на съда.В иницииращия настоящото касационно производство документ се твърди, че ОС-Варна незаконосъобразно е прекратил производството по образуваното по въззивна частна жалба на адв.П., в качеството му на защитник на А. Д. ВЧНД №726/2025г. по описа на съда, тъй като неправилно е разчел изложените в молбата от 09.06.2025г., депозирана от адв.П. /л.21 от въззивното дело/ съображения. В съдебно заседание на ВКС касационният жалбоподател А. Д. и защитникът му адв.П., редовно призовани, не се явяват.Постъпило е писмено становище от адв.П., в което се претендира жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП дава становище, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.Излага съображения, че ОС-Варна неправилно е приел молбата на адв.П., с която е оттеглил искането си за пренасрочване на делото като такава за оттегляне на жалбата срещу съдебния акт на РС-Варна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери за установено следното: ОС-Варна е бил сезиран с жалба от А. Н. Д., изготвена чрез защитника му адв.М.П. срещу протоколно определение от 15.04.2025г., постановено от РС-Варна по н.о.х.д. № 603/2025г., с което на основание чл.383, ал.2 вр. чл.306, ал.1, т.1 вр. чл.343б, ал.5 от НПК е присъдено в тежест на А. Н. Д. да заплати левовата равностойност на л.а. „С.И.“ с рег.№.........., послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 6500 /шест хиляди и петстотин/лв. По горепосочената жалба е било образувано в.ч.н.д. №726/2025г. по описа на ОС-Варна.Съдията-докладчик е насрочил съдебно заседание за 19.06.2025г.След уведомяване на жалбоподателя Д. и защитника му адв.П., с молба от 06.06.2025г. /л.19 от въззивното дело/ адв.П. е поискал делото да бъде насрочено за друга дата, тъй като на определената от съдебния състав ще ползва отпуск и ще бъде извън територията на област Варна.С последваща молба от 09.06.2025г. /л.21 от въззивното дело/ адв.П. е оттеглил молбата, с която е искал отлагане на делото за друга дата, посочил е изрично, че двамата с подзащитния му няма да се явят на насроченото за 19.06.2025г. съдебно заседание, но поддържат подадената жалба срещу протоколното определение, постановено от РС-Варна и молят същата да бъде уважена. Очевидно постъпилата втора молба –тази от 09.06.2025г., депозирана от адв.П. неправилно е било разчетена от ОС-Варна като такава, с която се оттегля въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.Това е довело до постановяване на атакуваното пред ВКС протоколно определение, с което ОС-Варна е прекратил производството по делото. Изложеното формира извод, че касационната жалба е основателна.Адв.П. не само не е оттеглил въззивната жалба, по която е било образувано въззивното съдебно производство пред ОС-Варна, но изрично е заявил в молбата си, приложена на л.21 от въззивното дело, че поддържа съображенията изложени в същата, както и искането си да бъде уважена. При това положение обжалваното протоколно определение, постановено от ОС- Варна, с което е прекратено производството по ВЧНД №726/2025г. следва да бъде отменено и делото върнато на ОС –Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, ВКС, I НО,