Решение № 13987 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Дирекция Общински приходи при Столична община, подадена чрез гл. юрк. Веселинска срещу Решение 8108 от 10.06.2024 г. постановено по адм. дело 11508/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С решението в обжалваната му част по жалба на ТАРО С ТРАНС ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) СОА23-ТД26-1660/14/15.06.2023 г., издаден от старши инспектор Н. А., потвърден с Решение СФД23-РД28-338/18.09.2023 г. на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, в частта, с която са установени публични общински вземания за такса за битови отпадъци (ТБО) общо в размер на 11 637.31 лв., от които 10 576.15 лв. главница и 1 061.16 лв. лихви, изчислени към 15.06.2023 г., за периода 01.11.2021 г. - 31.12.2022 г. и Столична община е осъдена да заплати на ТАРО С ТРАНС ЕООД сумата 1 870 лв., представляваща разноски по делото. Според касатора са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното съдебно решение, в обжалваната му част. Решаващият състав не е обсъдил и посочил всички приложени по делото писмени доказателства, обуславящи и доказващи предоставянето на трите услуги обхванати от чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които са приети и не са оспорени, нито по съдържание, нито по авторство. Според касатора предвид факта, че услугите са повтаряеми, в кориците на делото са приложени само по един комплект, включващи същите за един месец от съответната година. С оглед неоспорването им не се е наложило допълнително представянето на още от тези видове документи за останалите месеци от календарните години, като такива са налични и ако съдът е преценил, че са необходими е можел да ги изиска. Касаторът счита, че изводите на съда, се опират и обосновават единствено и само на заключението на вещото лице по Съдебно-икономическата експертиза (СИЕ). Твърди, че съдът, напълно е игнорирал правилото, че за факти и обстоятелства, за които са налице писмени доказателства, гласните такива се изключват. Освен това, отговорите на вещото лице не се покриват и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага съображения, че през 2021 г. и 2022 г., за процесния имот услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставени и той е обслужван по общия ред, регламентиран в чл. 26 от НОАМТЦУПСО, което е видно от приложеното и неоспорено от дружеството становище от районния инспекторат, което не е обсъдено от съда и вещото лице. Счита, че решението в тази част е непълно и необосновано, тъй като са игнорирани изцяло приложените писмени доказателства, които сочат, че услугата от дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци е извършвана през 2021 г. и 2022 г. Обжалваното решение не съдържа мотиви и аргументи, защо оспорения АУЗД е отменен и по отношение на компонента за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, за процесния имот. Невярни са и изложените от съда мотиви за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на горното иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Евентуално иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът ТАРО С ТРАНС ЕООД, чрез адв. Троянова намира, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 200 лв. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима, като по същество същата е основателна. По подробни съображения изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание предлага, решението да бъде отменено в обжалваната му част. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като постановеното решение в обжалваната му част е неблагоприятно за него, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил АУЗД с рег. СОА23-ТД26-1660/14/15.06.2023 г., издаден от старши инспектор Н. А., потвърден с Решение СФД23-РД28-338/18.09.2023 г. на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, с който са определени задължения в размер на 11 637.31 лв. за данък недвижими имоти (ДНИ) и ТБО за 2021 г. и 2022 г. АССГ е отмененил АУЗД СОА23-ТД26-1660/14/15.06.2023 г., издаден от старши инспектор Н. А., потвърден с Решение СФД23-РД28-338/18.09.2023 г. на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, в частта, с която са установени публични общински вземания за ТБО общо в размер на 11 637.31 лв., от които 10 576.15 лв. главница и 1 061.16 лв. лихви, изчислени към 15.06.2023 г., за периода 01.11.2021 г. - 31.12.2022 г.; потвърдил е АУЗД в останалата му част; осъдил е Столична община да заплати на ТАРО С ТРАНС ЕООД сумата 1 870 лв., представляваща разноски по делото. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение в частта, с която АУЗД е отменен, както и в съответната част за разноските. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Задълженията за ТБО са формирани по трите компонента за недвижим имот - поземлен имот, представляващ земя, находящ се в гр. София, район Връбница, [улица], с идентификатор 68134.2818.220., собственост на ТАРО С ТРАНС ЕООД. За периода 01.11.2021 г. - 31.12.2021 г. не е подавана декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), приета с Решение 894 на СОС по протокол 93/23.11.2006 г. за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Поради това за този период ТБО е определена в пълен размер. За периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, но същата не е процедирана, поради което ТБО е определена в пълен размер. За определяне на размера на ТБО и за 2021 г., и за 2022 г., е взета предвид декларираната отчетна стойност на имота за 2021 г., а именно 906 527.21 лв. Начислени за задължения за ТБО общо за 01.11.2021 - 31.12.2022 г. в размер на 11 637.31 лв. (главница и лихви). При извършената проверка на оспорения АУЗД, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от формална страна съдържа всички предвидени реквизити. Предмет на спора пред АССГ е било предоставянето на услугите: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Пред административния съд е прието заключение по СИЕ. Съдът е кердитирал заключението на вещото лице като обективно и кореспондиращо на представените по делото доказателства. За да отмени частично административния акт, АССГ е приел, че не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на административния орган, че е извършено предоставяне на посочената обществена услуга по отношение на имота на ТАРО С ТРАНС ЕООД. Според съда наличието на приложени по делото фактури и други счетоводни документи, не доказват фактическото престиране на услугата и не могат да обусловят дължимост на таксата за нея. Направен е извод, че такса за организирано сметоизвозване и сметосъбиране не се дължи. Относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е посочил, че таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. За да е дължима таксата обаче, е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, а това обстоятелство според съда не е установено по делото. В тази насока АССГ се е позовал на заключението на вещото лице по СИЕ, според което реалното извършване на услуга и по трите компонента на ТБО - сметоизвозване и сметосъбиране, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци за процесния имот е започнало от 2023 г. Тоест за процесния период 01.11.2021 - 31.12.2022 г., такава услуга не е предоставена на дружеството. Въз основа на това е прието, че административният орган не е доказал предоставянето на услугите по трите компонента ТБО и обжалваният АУЗД е отменен в тази част, като на дружеството са присъдени разноски по делото. Решението е неправилно в обжалваната му част. При постановяване на решението АССГ е анализирал относимите материално правни разпоредби, приложими към периода за установяване на ТБО, като е посочил, че съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се формира въз основа на три компонента. Тя включва услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и тези за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съобразен е реда на чл. 66 от ЗМДТ, съгласно който таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Правилно е прието, че е в тежест на административния орган да посочи и установи с надлежни доказателства предоставянето на всяка от услугите, които формират задължението за ТБО. Съгласно нормативната уредба и трайната съдебна практика услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Въпреки това за извършването на тази услуга административният орган следва да приложи доказателства. Таксата не може да бъде начислявана, ако услугата не се предоставя. Основателни са твърденията на касатора, че макар да са приложени доказателства за осъществяване от Столична община на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, те не са обсъдени. По отношение на дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци не са изложени никакви конкретни мотиви от АССГ, а единствено е направено позоваване на заключението на вещото лице по СИЕ, без да бъде направен съвкупен анализ на представените по делото доказателства за предоставяне на услугата. За да бъде начислена тази част от таксата следва да бъде установено ползването на депо за обезвреждане на ТБО.