Решение № 6416 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Ф. А. И., гражданин на Сирия, чрез адв. С.Чанкова, срещу решение 1466 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело 125/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12565 от 03.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Представя писмено становище. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ф. А. И., гражданин на Сирия, против решение 12565/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От Ф.И. не са заявени конкретни данни, въз основа на които да може да се направи извода за опасения от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е приел, че чуждия гражданин не твърди в бежанската си история за действия водещи до приложение на чл.8, ал.4 във вр. с ал. 5 от ЗУБ. Също така е установено, че кандидата не твърди в страната си на произход да е заплашвано, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба не са изразени в хода на интервюто, но и същите не представляват опасение от преследване. На следващо място съдът е приел, че изложената бежанска история от кандидата за закрила по време на проведеното интервю е вътрешнопротиворечива, както и че е несъответстваща на заявени от него по време на регистрацията му обстоятелства, като в това число попада информацията предоставена относно местонахождението на майка му и обстоятелството, че е бил в затвора, тъй като кюрдите са искали да го мобилизират, а той отказал, а видно от следващ въпрос е отговорил, че не е имал взаимоотношение с групировките контролиращи района, поради което не е кредитирал тези обстоятелства, тъй като счита същите, че са посочени единствено за целите на производството. На следващо място съдът е установил, че по отношение на кандидата не е налице преследване на основание чл.8 ал.2 и ал. 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. На последващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход чужденеца да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко насилие или унизително отнасяне, или наказание. От друга страна съда е приел, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелства предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административния съд след като е анализирал обстановката в Сирия съобразно представените по делото справки е приел за правилни изводите на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а напротив налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на кандидата. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от чуждия гражданин бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. ЦУ-1841/25.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. Пред настоящата инстанция също е представена актуална справка за обществено-политическата обстановка в Сирия. В справката се посочват данни, че на 2.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформиране на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. На 13.03.2025 г. временния президент, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Посочено е, че президентът ще разполага с изпълнителна власт през преходния период, но ще има само едно изключително правомощие-възможност да обявява извънредно положение, като новото Народно събрание ще носи пълна отговорност, за законодателството. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29.03.2025 г. временния президент обявява сформирането на ново правителство. Към 3.04.2025 г. Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), изчислява, че считано от 8.12.2024 г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешно разселване, според последните данни на Работна група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в Сирия остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Соченото от него обстоятелство, че е бил в затвора, тъй като е отказал на кюрдите да бъде мобилизиран, настоящия състав споделя извода на административния съд, че така изложеното твърдение противоречиво и по-скоро е заявено за да обоснове целите на производството. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,