Решение № 915 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 506/2010 г.

Решение № 915 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 506/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на С. Д. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 91 от 06.03.09 г. по гр. д. № 358/08 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 211 от 15.11.06 г. по гр. д. № 139/06 г. на Девинския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от молителката иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и осъждане на ответника да предаде владението на реална част от УПИ VIII-233 от кв. 62 по плана на [населено място] от 1980 г., на границата между УПИ VII-233 и VIII-233, която спорна реална част е означена в жълт цвят към скицата на вещото лице М. В., неразделна част от решението. Молбата се основава на твърдения за новооткрити доказателства - преписката по ЧИЗРП на [населено място], кв. 39 и издадената заповед № 65 от 23.05.78 г., с която са образувани два нови парцела VI-301 и VII-301; последваща заповед № РД 1004 от 06.10.1980 г. за утвърждаване на кадастралния, застроителен, градоустройствен и регулационен план на [населено място]; обявление в ДВ бр. 34/2005 г. за одобряване на ПРЗ на кв. Въртлек - Д.; протокол за строителна линия и ниво № 134 от 18.03.1978 г.; строително разрешение № 134 от 18.03.78 г.; скица № 7 от 28.11.08 г. на вещо лице; молба на С. Д. К. и Р. М. М. от 12.04.83 г.; обяснителна записка за геодезическо заснемане на имот от 04.12.2009 г. с приложени 2 бр. скици. Според молителката, от тези доказателства се установявало, че частичното изменение на ЗРП от 1978 г. не е влязло в сила, тъй като не и било съобщено по надлежния ред; било отменено с последващите планове от 1980 г. и от 2005 г., от което следвало, че тя е продала през 1979 г. на ответника имот, а не парцел, включващ спорната реална част, както неправилно приел въззивният съд в атакуваното съдебно решение. Освен това - от доказателствата следвало, че тя всъщност е отстъпила на ответника право на строеж върху парцел VI-301, а не го е продала, както неправилно е приел съдът. Ответникът в производството Р. М. М. оспорва молбата. Счита я за процесуално недопустима, евентуално - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на предявения от С. Д. К. срещу Р. М. М. иск по чл. 108 от ЗС е реална част от бивш парцел VI-301 от кв. 39 по плана на [населено място], съгласно ЧИЗРП от 1978 г., а по плана от 1980 г. - част от УПИ VIII-233 от кв. 62, образуваща триъгълник по границата между парцелите на ищцата и този на ответника, означен в жълт цвят на скицата на вещото лице М. В., неразделна част от решението на съда. Ищцата е твърдяла, че този триъгълник е част от нейния имот, намиращ се на юг от този на ответника, в който той е навлязъл и владее спорната част без основание. Ответникът от своя страна е противопоставил възражение, че владее своя имот по парцелните граници, по които го е закупил от ищцата през 1979 г., в които влиза спорната реална част. За да отхвърли предявения иск за собственост, въззивният съд е приел с влязлото в сила решение, че ответникът владее спорната реална част на годно правно основание - продажбата по нотариален акт № 8/1979 г. Дори да има някаква грешка в кадастралния план на [населено място], тя не е отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, поради което ищцата не е установила правото си на собственост върху спорната реална част. Настоящият състав приема, че представените от молителката писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК и затова те не съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение. Фактът на изменение на ЗРП на [населено място], кв. 39, от 1978 г. не е нов, той е бил известен както на молителката, така и на съда при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Този факт е изяснен с експертизите, приети при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. При добро водене на делото, молителката е могла да представи преписката по това частично изменение още докато делото е било висящо в инстанциите по същество, а не едва с молбата за отмяна. Независимо от това, документите в преписката не са от значение за правилното решаване на спора за собственост. Част от тях са представени по делото още при разглеждането му от въззивния съд, а останалите не разкриват обстоятелства, които биха довели до друг резултат, ако бяха представени своевременно. По-конкретно - от тези доказателства не могат да се направят изводи, каквито молителката счита, че следват. На първо място - от констативен акт с дата 25.04.78 г. се установява, че молителката е била известена за предстоящото изменение на плана, което е инициирано по нейна молба, и възраженията и срещу него не са били свързани с местоположението на южната граница на парцел VI-301, която е спорна в настоящото производство. Знанието и за това изменение се потвърждава и от факта, че през 1979 г. тя е извършила продажба на новообразувания парцел VI-301 чрез посредничеството на народния съвет, съгласно изискванията на действащия към този момент ЗСГ (отм.). Ето защо са неверни твърденията и, че едва сега е узнала за това изменение и че не е могла да го обжалва своевременно и то не е влязло в сила. Освен това - южната регулационна линия на парцел VI-301 минава по имотната граница, ето защо не може да се направи извод, че продажбата от 1979 г. има за предмет имот, различен по площ от новообразувания парцел VI-301, закупен от ответника. И на последно място - преписката по ЧИЗРП от 1978 г. не може по никакъв начин да доведе до извод, че ответникът е придобил само право на строеж върху новообразувания парцел VI-301, при положение, че по делото е представен нотариалният акт от 1979 г. за извършената продажба на парцела. Последващите промени на плана от 1980 г. и 2005 г. са изяснени подробно в инстанциите по същество, затова представените с молбата за отмяна доказателства за тези изменения не са нови по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК. Протоколът за строителна линия и ниво и строителното разрешение не са документи, от които може да се съди за придобитите от ответника права върху парцел VI-301, а скица № 7 от 28.11.08 г. е представена по делото при разглеждането му по същество и също не е ново доказателство. Била е представена при разглеждане на делото и молбата на С. Д. К. и Р. М. М. от 12.04.83 г., въпреки че тя не е от значение за изясняване на релевантните факти по делото. Що се отнася за геодезическото заснемане на имота от 2009 г., то е извършено след влизане в сила на атакуваното решение на С. окръжен съд и затова не е новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК, който има предвид доказателства, които са съществували при разглеждане на делото в инстанциите по същество, но не са били известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях въпреки положената грижа за добро водене на делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение