Решение № 8834 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2020 г.

Решение № 8834 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Биби-Руди Газ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Костинброд, с. Голяновци, ул. "14-та" № 15, представлявано от управителя С. Стоянов, чрез упълномощения адв. В. Кирилова, срещу решение № 1399/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1191/2019 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0402499/28.08.2019 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за установеност на нарушението. Посочва се, че от събраните доказателства по делото е установено по безспорен начин, че от страна на дружеството не са извършвани дейности по укриване на доходи. Всички продажби са коректно и точно отчитани, изпращани са съответните данни до НАП. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си представител в съдебното заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Биби-Руди Газ" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че при извършена проверка на 26.08.2019 г. в 13: 35 ч. от инспектори по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, стопанисван от "Биби-Руди Газ" ЕООД е установено, че въведената в експлоатация и в работен режим електронна система с фискална памет няма изградена дистанционна връзка с НАП. От ЕСФП не са били генерирани периодични отчети на фискалната памет за периода 31.05.2019 г. – 26.08.2019 г., като не е установено те да са получени в базата данни на НАП. Направен е извод, че с това търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, във връзка с § 59, ал. 1, т. 3 от същата Наредба. От така изложените факти в заповедта, предмет на обжалване пред него първоинстанционният съд е направил извод, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. – работа с фискално устройство от лице по чл. 3 от Наредбата, без изградена дистанционна връзка с НАП. Фактическите си установявания съдът е направил, позовавайки се на протокол за извършена проверка серия АА № 0402499: 26.08.2019 г. Обжалваното решение е неправилно постановено. Както се посочи по-горе, за да установи фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд се е позовал на протокола за извършена проверка, но е възпроизвел дословно текста на оспорената заповед, която не кореспондира напълно с установеното при извършената проверка. Докато в заповедта е посочено, че при проверката е установено, че електронната система с фискална памет в проверения обект няма изградена дистанционна връзка с НАП, видно от протокола при извършената проверка е установено, че дружеството не изпраща отчети към НАП. В протокола е отразено, декларираното от представител на дружеството при проверката, че неизпращането на дневни финансови отчети към НАП се дължи на дефект на фискалната памет, за което са написани обяснения от сервиза на фирмата. Не е установена разлика между отчетената касова и фактическата наличност на парични средства. Съдът изобщо не е обсъдил другите събрани доказателства по делото. С жалбата до първоинстанционния съд от "Биби-Руди Газ" ЕООД са представени писмо от "ЕНСИС" ООД – дружеството осъществяващо сервизното обслужване на монтираното в проверявания обект фискално устройство, в което е отразено установеното при извършената проверка на устройството, а именно че всички фискални бонове се предават в рамките на времето, изисквано в Наредба Н-18; всички Z-отчети са разпечатани и приложени в касовата книга; всички продажби са записани във фискалната памет и изпратени към сървъра на НАП, като след направения анализ е потвърдено, че няма загуба на данни. Според Наредба Н-18, ЕСФП блокира при непредаден фискален бон, но при непредаден Z-отчет не се изисква блокиране на ЕСФП и съответно ЕСФП не блокира. След извършената проверка в присъствието на представители на НАП и установяването на дефект на устройството, същото е подменено с работещо. От изложеното следва, че изводът на органите по приходите, споделен и от първоинстанционния съд, за установено нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от съставения при извършената проверка протокол, към момента на проверката в обекта е имало функционираща електронна система с фискална памет, която е била в работен режим. Установява се и че неподаването на отчета към НАП се дължи на технически проблем, който дружеството е отстранило веднага след констатирането му. Не кореспондира с доказателствата по делото заключението, че функциониращото фискално устройство в обекта, в нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, е било без изградена дистанционна връзка с НАП, тъй като от проверката на "ЕНСИС" ООД се установява, че всички фискални бонове са били предавани в рамките на времето, изисквано в Наредба Н-18/2006 г., т. е. налице е била функционираща дистанционна връзка с НАП, като поради технически проблем в устройството, същото не е подавало информация за Z-отчети. При това положение необоснован е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на извършеното нарушение. Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. С оглед изложеното, първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0402499/28.08.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси в двете инстанции в общ размер на 1670 лв., съгласно представените списъци. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,