Решение № 1239 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5164/2007 г.

Решение № 1239 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5164/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на Н. М. К. от гр. П. и на "Асоциация за е. и. и права на човека", гр. П. като трето лице-помагач на страната на ищеца на основание чл. 71, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (срещу решението от 2.07.2007 г. по гр.д. № 50/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 26.05.2006 г. по гр.д. № 1717/2005 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. М. К. срещу О. П. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация и иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по съображения в жалбите се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата О. П. не взема становище по жалбата. Контролиращата страна В. к. п. взема становище, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на I гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустими. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от Н. М. К. срещу О. К. иск за заплащане на сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за вреди от дискриминационно отношение на общината, изразяващо се в незаконно бездействие като не е изпълнила вменените й от ЗЗРСИИ задължения: не е изменила действащия градоустройствен план, за да бъде осигурено безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива в жилищни обществени сгради и обекти за общо ползване; не са отстранени съществуващите архитектурни бариери и не са изградени приспособления, осигуряващи свободно използване от хората с увреждания на всички видове сгради и прилежащата им околна среда; не са приспособени средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на хората с увреждания в описаните обекти на територията на О. П., ведно със законната лихва, както да бъде осъдена община П. да преустанови дискриминационното третиране спрямо Н. М. К. и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че ответната община не е изпълнила задълженията си, вменени от ЗЗРСИИ да осигури достъпна битова и архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания. Решението е неправилно. Предявени са от Н. М. К. срещу О. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за обезщетение в размер на 10 500 лв. за периода от 1.07.2002 г. до 29.06.2005 г. - датата на завеждане на иска. С допълнителна молба са конкретизирани обектите на територията на О. П., по отношение на които ищецът поддържа, че не са отстранени от общината съществуващите архитектурни бариери и не са изградени приспособления, осигуряващи свободно използване от инвалидите. Представено е решение на ТЕЛК от 1986 г., с което на ищеца Н. М. К. е определена първа група инвалидност с придружител, пожизнено. С оглед здравословното му състояние (счупване на гръбначния стълб и невъзможна походка), поддържа, че единствената му възможност е за предвижване с инвалидна количка. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЗОД изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Разпоредбата на чл. 9 от същия закон установява, че ищецът трябва да докаже вероятността да е дискриминиран, а ответникът трябва да опровергае пълно и главно тази вероятност. Въззивният съд е разместил е тежестта на доказване като е приел, че ищецът следва да докаже по делото, че общината не е изпълнила задълженията си по ЗЗРСИИ. В случая ищецът твърди наличието на факти, които обуславят вероятността да е дискриминиран, поради което в тежест на ответника е да опровергае пълно и главно тази вероятност. Ако ответникът не опровергае по несъмнен начин тази вероятност следва да се приеме, че е проявил дискриминация по отношение на ищеца. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188 от ГПК въззивният съд не е обсъдил в съвкупност твърденията на ищеца, доводите на ответника и доказателствата по делото. Заключението на съдебно-техническата експертиза е възпроизведено в частта за достъпа до посочените от ищеца обществени сгради, но не е обсъдено в частта относно процеса на адаптиране на тротоарите и бордюрите към нуждите на хората с двигателни увреждания и доколко този процес следва ясна ходова линия, за да може на практика реално да бъде осъществено придвижване с инвалидна количка. Не е обсъдено заключението на авто- техническата експертиза и уточнението в съдебно заседание по въпроса средствата на обществения транспорт следва да се считат приспособени за самостоятелно ползване от хора, придвижващи се с инвалидни колички. Не са обсъдени и събраните по делото доказателства, ангажирани по иска за обезщетение за установяване на вредите и причинната връзка с дискриминационното отношение на ответника. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. При новото разглеждане на иска за обезщетение при преценката на вредите съдът ще следва да съобрази преките и непосредствени вреди от дискриминационното отношение, като се съобрази заболяването на ищеца и с оглед на заболяването му - обективно да ползва услугите на всеки един от обектите през процесния период. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение