Решение № 3201 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2011 г.

Решение № 3201 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлина Цветанова Ценова, Моника Павлинова Ценова и Цветомира Павлинова Ценова, чрез адв. Цено Стоянов, против решение № 3439/3.11.2010 г. по административно дело № 1446/2010 г. на Административен съд София - град, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторките срещу експертно решение (ЕР) № 0951 от 14.12.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по сърдечно-съдови заболявания. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и за незаконосъобразност на потвърденото с него решение на НЕЛК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на решението на НЕЛК. Аргументи в тяхна подкрепа се излагат от касаторовият пълномощник и в проведеното по настоящото дело открито съдебно заседание, в което е възведена и претенция за присъждане на разноски по делото в размер на адвокатския хонорар. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия чрез процесуалния си представител юрисконсулт Запрян Игнатов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното пред Софийския градски административен съд експертно решение на специализирания състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания е потвърдено ЕР на ТЕЛК по общи заболявания при "МБАЛ - Етрополе" ЕООД - гр. Етрополе № 0948/30.09.2008 г., с което не е приета причинна връзка "трудова злополука" по отношение на смъртта на Павлин Иванов Ценов, съпруг на първата и баща на втората и третата от жалбоподателките. Ценов е работел като шофьор на 25-тонен самосвал в РК "Елаците" гр. Етрополе. На 19.08.2007 г. е намерен починал, като при огледа и аутопсията е установен обширен остър инфаркт на миокарда, засягащ предната стена на лявата сърдечна камера и междукамерната преграда, изразена в коронаросклероза, остър кръвен застой на вътрешните органи. Заключението на съдебномедицинската експертиза е, че смъртта на Ценов се дължи на острия миокарден инфаркт. При разглеждане на делото Административен съд София - град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, противно на голословните твърдения на касаторовия пълномощник за антидатирането му и необсъждане на доводи на страните. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения, а въведената електронна система в съдилищата не допуска посочването на дата на обявяване на съдебния акт, различна от действителната. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Софийският градски административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентна лекарска комисия при спазване на нормите на приложимата Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отменена понастоящем, но приложима касателно процесния период), отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма, съдържа изискуемите реквизити, мотивирано е и са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в процесното експертно решение. Визираното ЕР на НЕЛК от 14.12.2009 г. е взето при спазени изисквания на чл. 61, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (отм.), което решаващият съдебен състав надлежно е съобразил, като при това правилно е тълкувал приложимата в случая норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От приобщеният към делото по надлежния процесуален ред доказателствен материал е видно, че установеното нетравматично увреждане - остър миокарден инфаркт, причинило смъртта, макар и настъпило по време на работа, извършвана от осигурено лице, не е във функционална връзка с изпълнението на трудовите функции, т. е. няма причинна връзка между изпълняваната трудова дейност и настъпилия неблагоприятен резултат, и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт. Както обосновано е приел съда, в случая няма внезапно увреждане на здравето на наследодателя на жалбоподателките, а причината за възникването на миокардния инфаркт, довела до естествената смърт на лицето, е в резултат на съществуващия рисков фактор захарен диабет, и атеросклеротичния процес в напреднала фаза с доказани патоанатомични атеросклеротични промени на коронарните съдове. Извършваният тежък допълнителен труд може да допринесе за усложняване на предварително съществуващото тежко заболяване, но дори условията на труд да са влошили състоянието на Ценов, причина за смъртта му си остават общите заболявания, което изключва причинна връзка с трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В този контекст следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НМЕР (отм.), съгласно която не се считат за трудова злополука болести, от каквото и да е естество, като: инфаркти, инсулти, епилепсия, душевни болести, артериосклероза, високо кръвно налягане, диабет. Предвид изложеното решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в оспореното ЕР на НЕЛК, и обосновано е кредитирал като компетентно и професионално изготвено заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, според което длъжностната характеристика на починалия, изпълняваната трудова дейност и условията на труд, при които е работил Павлин Ценов, и болестта, причина за неговата смърт, не са в причинна връзка "Трудова злополука". Установеното припокриване между изводите на вещото лице и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в експертното решение не само не са опровергани от касатора, а са недвусмислено потвърдени от събраните писмени доказателства и от вещото лице. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касаторките), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,