Решение № 12547 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2010 г.

Решение № 12547 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стефка Петрова Донкова и Здравка Кирова Петрова против решение № 733 от 21.12.2009 г. на Административен съд Плевен, Осми състав по адм. дело № 644/2009 г. С него се обявява нищожността на заповед № РД 15 - 5698/10.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Петър Стефанов Петров да придобие собствеността върху предоставен му за ползване земеделски имот, представляващ парцел 11в, с площ от 600 кв. м в местността "Стража II" в землището на гр. Плевен. Поддържат се доводи за неправилност на решението без да се сочат касационни основания като от съдържанието на жалбата се извеждат такива за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Кмета на Община Плевен в която се поддържат доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора с което жалбата бъде отхвърлена. Ответникът, Петър Иванов Димитров, представляван от Мария Димитрова - съпруга, взема становище за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е установено, че процедурата по придобиване на собственост върху спорния имот от бившия ползвател е приключила, след като е преминала през всички фази, завършващи с отделни административни актове, които са влезли в сила. Каквито и пороци да са съществували при издаването на процесната заповед, същите са санирани с последващите, издадени след приключване на съответната процедура. В резултат на същите бившият ползувател на имота е станал безспорно установен собственик, легитимиращ се като такъв с надлежни влезли в сила административни актове, които не са оспорени от ответника. Да се обсъждат доводи за нищожност на АА след като са приключили всички последващи процедури, включително влязъл в сила план на новообразуваните имоти е недопустимо. Налице са също така и данни, че имотът е заплатен според влязлата в сила оценка. При това положение оспореното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Петър Иванов Димитров срещу заповед № Рд 15 - 5698/10.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ с която е признато право на Петър Стефанов Петров ползвател, да придобие собствеността върху земеделски имот в местност "Стража II" гр. Плевен, парцел 11в с площ от 600 кв. м на основание § 4а от ПЗРЗСПЗЗ. Възраженията са били за нищожност на заповедта с искане за обявяването й от съда като издадена при липса на законово основание, тъй като в удостоверението на което се основава ползването е вписано решение на Общински съвет за продажба на имот по реда на ЗСГ, а не за земеделска земя. Съдът е разгледал жалбата и я приел за основателна, тъй като се установява, че тя е издадена при липсващ адресат. Установено е по делото, че ползвателят Петър Петров е починал преди подаването на заявлението за придобиване на собствеността, като е вписано, че се подава от него лично. При констатираните обстоятелства по безспорен начин е прието от съда, че заповедта е нищожна и тя е обявена с обжалваното решение. Решението е правилно. С касационната жалба от Стефка Донкова и Здравка Петрова са представени доказателства от които се установява, че е бил издаден оценителен протокол № 93 - М/1.09.1993 г. за същия имот, който е бил връчен. Този протокол е бил издаден в съответствие с процедурата уредена в § 5 от ПЗРППЗСПЗЗ /сега отменен/ според който в приложимата редакция към ДВ, бр. 8/1993 г. се предвижда подаване на молба до техническата служба на общината по местонахождението на имота, която в двумесечен срок определя оценка, каквато представлява представения протокол, след което въз основа на оценителния протокол се заплаща цената на земята, като за придобитото право на собственост лицата се снабдяват с нотариален акт. В настоящия случай всички факти от хипотезата на цитирания § 5 от ПЗРППЗСПЗЗ са били налице до момента на връчването на оценката включително, но няма доказателства цената да е била внесена. Такава е внесена съгласно последващата оценка, извършена през 1998 г. При тези данни следва да се приеме, че процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост от ползвателя е била приключила до етап внасяне на цената, което не било извършено и собствеността не е придобита от по причини, зависещи изцяло от волята на ползвателя Петър Петров. При това фактическо и правно положение следва, че за него/респективно наследниците му няма възможността, предвидена с последващия § 61 и сл. от ПЗРППЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост, която е само за тези ползватели, пропуснали да заявят правата си. В случая правата вече са били заявени, поради което кмета на общината няма законова възможност поради липсата на материални предпоставки да издаде заповед с която отново да признае правото на придобиване на собствеността нито в полза на Петър Петров, нито в полза на неговите наследници, което нарушение е съществено до степен, че прави заповедта нищожна само на това основание. Или, налице са пороци при издаването на обжалваната заповед които самостоятелно правят издадената заповед нищожна и съдът правилно я е обявил. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,