Решение № 6243 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2013 г.

Решение № 6243 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на "Мега Солар" ООД, "Ал - Електрик" ЕООД и "Марвик - Лисово" ООД съд. адрес: гр. София, чрез пълномощниците си адв. Светослав Димитров, адв. Николай Кискинов и адв. Нели Салтирова против Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. С подробно изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответната страна - ДКЕВР, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в депозирани подробни писмени бележки и заявява оспорване на жалбата поради нейната недопустимост и неоснователност. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Видно от приложените към административната преписка доказателства - Разрешение за ползване и договори, Дружествата "Мега Солар" ООД, "Ал - Електрик" ЕООД и "Марвик - Лисово" ООД гр. София в качеството си на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, собственици на фотоволтаични електроцентрали за "Мега Солар" ООД с обща инсталирана мощност 77,70 KWp, находяща се в УПИ ХVI-1096, кв. 3 по плана на с. Каравелово, Община Карлово; за "Ал - Електрик" ЕООД с обща инсталирана мощност 80 KWp, находяща се в УПИ ХIII-25, кв. 2, с. Маленово, Община Стралджа, Област Ямбол; "Марвик - Лисово" ООД гр. София с обща инсталирана мощност 1998 KWp, находяща се в находяща се в имот № 051028, м. "Арпалъка", с. Лисово, Община Свиленград, са сключили договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, въвели са в експлоатация централата, видно от приложеното към настоящата жалба разрешение за ползване и са сключило договор за изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от фотоволтаичната електроцентрала. Преференциалните цени, които са приложими спрямо произведената от електроцентралата ел. енергия са определени с Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Съгласно атакуваното решение, дружеството ще дължи цена за достъп по раздел II, т. 2 от същото, а именно 139,82 лв. за МВтч върху произведената от централата електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г. Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по отделни заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи ("Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД) до ДКЕВР, в качеството си на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Видно от наличната по преписката документация, на 14.09.2012 г. ДКЕВР на закрито заседание е разгледала доклад с Вх. № Е-ДК- 584/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Според текста на обжалваното решение, производството по издаването на решението е започнало по искане на операторите на електроразпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа, подадени на 13.09.2012 г. Както констатира ДКЕВР в обжалваното решение, към подадените заявления дружествата не са приложили конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, като същите са посочили, че към момента на подаване на заявленията, цялата необходимата информация и конкретни данни не могат да бъдат събрани. Това обстоятелство (забавянето за представят информацията), според ДКЕВР, обосновавало искането на операторите да бъдат определени временни цени, които да действат до определяне на окончателни такива. Според ДКЕВР, с подадените заявления органът е бил сезиран да определи цени, а именно цени за достъп до съответните мрежи, които са част от условията на договора за достъп, на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В обжалваното решение ДКЕВР изрично посочва, че вече е определила цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за текущия регулаторен период с Решение № Ц - 010 от 30.03.2011 г., които цени са дължими от потребителите в качеството им на ползватели на мрежите. В обжалваното решение ДКЕВР приема, че при определянето на временните цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, органът следва да използва служебно известните му данни, като квалифицира за такива предоставяната отчетна информация от дружествата, както и информацията, изисквана от лицензиантите във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност, включително и информацията, получена от други официални източници. В обжалваното решение обаче, административният орган не посочва конкретно служебно известните му данни, които е използвал за определянето на цените за достъп. В обжалваното решение, без да се позовава на нормативно определените методи за изчисление на регулирани цени, ДКЕВР определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, единствено съобразно датата на въвеждане в експлоатация, размера на инсталираната мощност и вида на възобновяемия източник, като цената е определена като относителен дял от съответната преференциална цена за изкупуване. ДКЕВР не посочва в решението си критериите, въз основа на които е приела определянето на различните цени за различните видове електроцентрали, както и защо такива цени не се дължат от другите производители на енергия от възобновяеми източници, неползващи преференциалната цена. Неоснователни са наведените доводи за нищожност на атакуваното Решение. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, ДКЕВР има право да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба, по изрична законова делегация, и при спазване на принципите, визирани в чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV Ценово регулиране от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия свързани с това регулиране. Изрично е посочено с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал. 4 от ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В тези случаи комисията е обвързана да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е определено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.). С наредбата не е предвидена възможността за определяне на временни цени, каквато възможност е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид на което определяща е законовата уредба. Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение, поради липса на компетентност на органа. Приемането на решението е в кръга на предоставените законови правомощия на ДКЕВР по регулиране цените на електрическа енергия, а в проведеното административно производство по издаването му не се установяват особено груби нарушения от степен, която да обуславя нищожност на административния акт. Принципите за регулиране на тези цени за заложени в действащата Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., Обн. ДВ. бр. 17 от 2 Март 2004 г., изм. ДВ. бр. 62 от 31 Юли 2007 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 5 Юни 2012 г.). Правилно, в обжалваното решение, ДКЕВР извежда правомощието си за определяне на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, тъй като дружеството е едновременно производител и потребител на електрическа енергия. Цитираната от ДКЕВР разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ в обжалваното решение обосновава извода, че цената за достъп е част от условията на договора за достъп, уредени в тази нормативна разпоредба. Тази разпоредба определя цената за достъп до мрежата като част от условията на договора за достъп, който производителите следва да сключат с операторите на мрежите. Обжалваното решение на ДКЕВР обхваща практически всички категории електрически централи от ВЕИ (ползващи преференциални цени за изкупуване), въведени в експлоатация в електроенергийната система в последните години. По отношение на тях обаче не е налице хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тъй като всички централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ, сключват на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.; изм. с Решение № 2535 от 21.03.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 27 от 29.03.2005 г., в сила от 29.03.2005 г.; изм. и доп., бр. 25 от 5.03.2008 г.) сделка за достъп до съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа преди въвеждането им в експлоатация - чл. 84, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17.07.2012 г. Двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е изтекъл на 17.09.2012 г. Съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Заявителят "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, както и останалите електропреносно и електроразпределителни предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Също така не се установяват фактически данни относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателя като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна поделото. Обжалваното решение на ДКЕВР е немотивирано. Съгласно чл. 59 от АПК и чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, административния акт следва да бъде мотивиран, като включително трябва да бъдат посочени фактическите основания за неговото издаване. В обстоятелствената част на решението ДКЕВР не излага информацията, необходима за приемане на такова решение, финансовите анализи, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежата и "другите източници на информация". Нещо повече, в обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация. Поради това ДКЕВР приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Новите цени за достъп са определени като процент от друга цена, а именно преференциалната цена на електрическата енергия, което противоречи на законовата разпоредба цените да отразяват обоснованите разходи на енергийните предприятия, чл. 36 и чл. 37 от Устройствения правилник. Правомощията и функциите на ДКЕВР в качеството и на държавен регулатор, регламентирани в ЗЕ (чл. 30, чл. 32) и в НРЦЕЕ (чл. 3, чл. 34) включват правото и да може да утвърждава цени на електрическа енергия на базата на анализ и оценка на предоставената релевантна информация и данни, посочени в чл. 28 от НРЦЕЕ във връзка с чл. 5, които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - пренос и снабдител и потребители, но по изложените съображения решението на ДКЕВР в оспорените му части е незаконосъобразно, произнесено в нарушение на материалния закон и принципите на ценово регулиране, както и на установената форма - не са посочени юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право да регулира цените на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменено. В жалбата се съдържат доводи за нищожност на решението в неговата цялост, поради липса на материална компетентност на ДКЕВР да определя цените, фиксирани в решение № Ц-33/14.09.2012 г. Твърди се, че комисията няма правомощие да определя цени по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. А освен това цената не е елемент от договорите за достъп по § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ. На второ място се сочи, че цени вече са определени с решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. за текущия регулаторен период, поради което за комисията липсва компетентност да ги определя повторно. Доводите са неоснователни. Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос, разпределение на електрическа енергия, както и правомощията на държавните органи по регулирането им са предмет на регламентация в ЗЕ. Специално ценовото регулиране е уредено в раздел IV от него, като в разпоредбата на чл. 30 са описани цените, които се регулират от ДКЕВР. В т. 13 на ал. 1 от нормата е посочена, като предмет на регулиране и цената за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. На подзаконово ниво отношенията се уреждат с Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия; Наредба № 6 от 9.06.2004 г. да присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; Правилата за търговия с електрическа енергия, изготвени на основание чл. 91, ал. 2 от ЗЕ и приети от ДКЕВР с решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г. по т. 5 и от Указания за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа, приети с протоколно решение № 15 от 9.02.2012 г. на ДКЕВР. Самото понятие "Достъп" е законово дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, като право на използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежа за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, уредени с наредби. Дружеството е имало качеството на ползвател на мрежата и в двете хипотези, уредени в § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ - юридическо лице доставящо енергия на мрежата и едновременно с това снабдявано от нея. Цената за достъп е предмет на регулиране от комисията, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 в сега действащата й редакция, аналогична с т. 10 на ал. 1 на същата норма в предходната й редакция. В изпълнение на това си правомощие, ДКЕВР е издала решение № Ц-17 от 28.06.2012 г., съобразявайки компонентите на цената за достъп, посочени в чл. 21а от НРЦЕЕ, заплащана от ползвателите на мрежата. В т. IV. 2. от него е утвърдила, считано от 1.07.2012 г. цените за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия, в това число и стопанските такива, какъвто е жалбоподателят. От съдържанието на решението безусловно се установява, че определената цена на достъп е дължима от жалбоподателя на заинтересованата страна единствено в качеството му на потребител - ползвател, снабдяван с енергия от електроразпределителната мрежа - чл. 41а, предложение второ от § 1 на ДР на ЗЕ в редакцията й обн. ДВ., бр. 74/2006 г. С изменението на закона обаче е създадена нова ал. 2 на чл. 84, която задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касае се за договор, който жалбоподателят е длъжен да сключи с електроразпределителното дружество вече в качеството си на производител на енергия. В това си качество, той е ползвател на мрежата, като юридическо лице, доставящо електрическа енергия по смисъла на § 41а, б. "а", предложение първо от ДР на ЗЕ вече в редакцията й обн. ДВ, бр. 54/2012 г. Самото понятие "доставка" също е легално дефинирано в т. 16 от ДР, като продажба на енергия на клиенти. Този договор е от толкова съществено значение за законодателя, че новата ал. 3 на чл. 84 му придава характер на задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия. Отделно от това, законодателят с преходната разпоредба на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е задължил производителите на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. На трето място с ал. 2 на разпоредбата е предвидил самостоятелна възможност за операторите при липса на сключване на договора, да сезират комисията за определяне на условията за достъп. При тези данни по делото и действащата нормативна уредба, ДКЕВР има генералното правомощие по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона да определи подлежащата на регулиране цена за достъп до мрежата. Има освен това специалното правомощие по § 197, ал. 2 от закона да определи тази цена, като необходимо условие за сключването на договор за достъп между жалбоподателя, като производител на ел. енергия и заинтересованата страна, като оператор на електроразпределителната мрежа. Касае се за нормативно регламентирана компетентност по материя. В същото време е налице компетентност и по време, доколкото временната цена в оспореното решение № 33 е определена, считано от 18.09.2012 г. - т. е. след изтичане на двумесечния срок по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Ето защо всички възражения на жалбоподателя за недействителност на административния акт са неоснователни. Не се касае за пререшаване на въпрос за цената на достъп, който вече е бил обект на решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. Двете решения имат напълно различен предмет, тъй като решение № Ц-17 касае цената на достъп, заплащана от потребителите на ел. енергия, а решение № Ц-33 касае цената за достъп, заплащана от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена енергия. Различни са и компонентите, образуващи двата вида цени на достъп. Неоснователно е и позоваването в жалбата на решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. С първото се определя преференциална цена за продажба на ел. енергия от възобновяеми източници, която не се дължи, а се получава от ВЕИ и има съвсем различен характер в сравнение с дължимата от тях цена за достъп, като производители на енергия. С второто също се определя преференциална цена за продажба на енергия от ВЕИ, но с друга мощност. Наблюдава се разлика в компонентите, съставящи цената, поради което е напълно недоказано твърдението, че с определената нова временна цена на достъп, се рефлектира върху определената вече преференциална цена за продажба. Жалбоподателят в качеството си на производител попада в кръга на задължените субекти по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Длъжен е да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, към която е присъединен, с който да уреди правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. На второ място това е договор, който до този момент не е бил сключван от него и за който не е определена цена. На трето място - определянето на цената, в това число и на временната цена по чл. 34, ал. 4 от закона е част от ценовата регулация, извършвана от комисията. Поради това оспореното решение не е нищожно. При вземането му обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е опорочена формата на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от закона, подлежащите на регулиране цени се образуват от енергийните предприятия при спазване на изискванията на закона, на наредбите и на указанията относно образуване на цените. Приетите до този момент указания определят вида, формата и съдържанието на информацията, която енергийното предприятие задължително представя при подаване на заявлението за утвърждаване на цени. Административното производство, по което е постановено оспореното решение е инициирано от оператора със заявлението от 13.09.2012 г. За да е редовно, то трябва да съдържа изискуемата информация, необходима на държавния регулатор да определи съответната цена. Самата информация се предоставя в описаните в указанията справки. Към заявлението от 13.09.2012 г. не са представени никакви документи, поради което то не е било редовно. Произнасяйки се по направеното от оператора искане за определяне на временна цена, комисията е нарушила правилата за организация на работата и в частност тези по раздел II - "Проучване на преписките" и в частност чл. 38, ал. 2 от него. Допускането на нарушението е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен и необоснован начин, какъвто съставлява използването на "служебни данни, например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейности, както и други официални източници". Довело е и до нарушаване на принципа на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - задължаващ комисията да определя цените по прозрачен начин. Той е задължителен за спазване от административния орган и в производството по определяне на временни цени, тъй като те също са цени. Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта, с която са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, по т. II-2. За жалбоподателят е налице правен интерес от оспорване на процесното решение в частта по Раздел II, т. 2, като легитимиран производител на електрическа енергия от възобновяеми източници - фотоволтаична електрическа централа, със сключен договор за присъединяване към електропреносната мрежа на оператора - "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Освен това съгласно § 1, т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници, електрическата енергия, добивана от слънчевата радиация чрез фотоволтаични модули, е енергия от ВЕИ. Жалбоподателят е от кръга на субектите определени в чл. 147, ал. 1 от АПК, тъй неговите права или законни интереси са нарушени или застрашени от обжалвания административен акт и за него той поражда задължения, в частност задължение за заплащане на цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи. Оспореното решение е индивидуален административен акт, издаден в съответствие с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ за регулиране на цени на оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи, макар и временни по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Освен това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,