Решение № 464 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2018 г.

Решение № 464 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14060/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 263/17.09.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът извършил неправилна преценка относно възможността за определяне на точки за проекта по критерий 8.3 от Приложение № 7 от приложимата наредба. Не бил взет предвид ограничения бюджет за финансиране на заявленията за подпомагане. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационната жалба страна – Х. Али, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. Али срещу Заповед № 03-РД-5843/16.12.2017 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспорената пред него заповед. За да достигне до този правен извод е приел за установено от фактическа страна следното: Х. Али е подала в определения със Заповед номер РД-09-755/4.10.2016 г. на Министър на земеделието и храните срок, заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Търсеното финансиране е за проект "Закупуване на оборудване и изграждане на кравекомплекс за свободно боксово отглеждане на 80 броя крави за мляко и техните приплоди" в конкретно определен поземлен имот. Общия размер на разходите по проекта на лицето е в размер на 1799702, 59 лева. Х. Али е заявила, че проекта следва да получи 60 броя точки по шест критерия за оценка от приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал да финансиране на проекта, като е обосновал отказа си с недостатъчен бюджет по подмярка 4. 1. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. Оспорения административен акт е приет за незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Страните в производството не оспорват обстоятелството, свързано с наличието на подадения голям брой заявления за финансиране по тази мярка, във връзка с което е била налице хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/2015 година и постъпилите заявления за финансиране, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от същата са оценявани по критериите за оценка, посочени в приложение № 7. Безспорно е установено, че подаденото от жалбоподателката заявление е оценено по допустимите, относими към него критерии посочени в точки 1. 2, т. 3. 1, т. 5, т. 6. 4, т. 8. 3 и т. 9. 1 от приложението. По три от заложените критерии, административния орган е зачел максималния брой точки. По критерии 3. 1, свързан с осигуряването на допълнителна заетост в земеделските, административният орган е зачел 5 точки от предвиден максимален брой 10, тъй като е предвидено назначаването на двама работника, а съгласно този критерий, с максималния брой точки се оценяват предложения, които предвиждат над пет новооткрити места за работници. По критерии 8. 3, предложението е оценено с 0 точки. За да достигне до този извод административният орган е изложил мотиви в уведомително писмо изх. № 02-6500/1798 /л. 49 от адм. д. № 193/2018 г. на АС - Кърджали /, издадено по повод подадено от жалбоподателката възражение с вх. № 02-6500/1798/24.03.2017 г., относно предварителна оценка по критериите за подбор по Подмярка 4. 1. Изключени са разходите за ремарке за разхвърляне на сух тор, трактор, челен товарач, кофа за челен товарач, палетни вилици, цистерна за течен оборски тор, както и подобект № 4 – ограда, подобект № 5- торова площадка, подобект № 6 - торова лагуна, подобект № 8 - вертикална планировка и подобект № 9 – озеленяване. Административният орган се е позовал на разяснения на Министерство на земеделието, храните и горите във връзка с чл. 35, ал. 6 и 7 от Наредба № 9/2015 г., според които, описаните по-горе съоръжения и инвентар не следва да бъдат взети под внимание при проверка за покриване на минималното изискване по т. 8. 3 от Приложение № 7 на Наредбата. Съдът е приел, че липсват мотиви защо административния орган приема, че описаните разходи следва да се изключат от общия размер на инвестиционните разходи по този критерии. Цитираните от административния орган разяснения, взети предвид при формулиране на становище за относимостта на част от предвидените разходи към конкретно заложения в Наредбата критерий, не представлявали нито отделен нормативен акт, нито легално тълкуване на текстове от приложимата наредба по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорения пред него акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК и при нарушаване на принципите на равенство, последователност и предвидимост. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: При напълно изяснена и неоспорена от страните фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Основният въпрос в производството пред административния орган, е бил дали е налице възможност за присъждане на точки по критерий 8. 3 от Приложение № 7 от Наредба № 9/2015 година и дали заявените от лицето дейности, свързани с изграждане на ограда, торова площадка, торова лагуна, вертикална планировка и озеленяване следва да бъдат определени като "инвестиция за строителство или обновяване на сгради помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързана с производството съхранението подготовката на продукцията за продажба в това число съоръжения оборудване и машини различни от земеделска техника които са монтирани в тях". В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни мотиви защо обектите, свързани със строителство и изграждане на описаните съоръжения и конструкции са от естество, свързано с постигане на целите на програмата изрично описани в нарочната Наредба. Правилно и законосъобразно съдът е взел предвид целите по чл. 2 и чл. 4 от Наредбата. При липсата на дефиниция от законодателя в конкретно приложимия нормативен акт - процесната наредба, относно понятието недвижима собственост, съдът обосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 110 от Закона за собствеността, според която не само сградите представляват недвижима собственост, а такава са и съоръжения, обекти в това число конструкции, трайно закрепени към земята. Няма данни и твърдения, че някой от предстоящите за изграждане обекти в стопанството на Али не може или не следва да бъде използван за земеделско производство или за животновъдство. Безспорно е, че оградата представлява строеж по смисъла на ЗУТ и съоръжение, което е необходимо за опазване и контролиране на животновъдния обект. Доколко изграждането на торово хранилище, торова лагуна, вертикална планировка и озеленяване имат отношение към опазване на компонентите на околната среда и функционирането на животновъдния обект е въпрос, който не следва да бъде обсъждан в настоящото производство, а е следвало да бъде взет предвид при издаване на акта. Всяко едно действие по изграждане на обект или съоръжение, насочено към подобряването на условията на труд и осигуряване на възможност за производство на биологични земеделски продукти, т. е. насочени към постигане на някоя от целите на програмата е следвало да бъде подробно обсъдено и преценено от решаващия орган при произнасянето му. Липсват мотиви за причините за изключването на предвидените разходи за изграждане, описани в предложението на търсещото финансиране лице съоръжения /посочени като подобекти със съответни номера/, от кръга на допустимите такива по смисъла на критерий 8. 3 от Приложение № 7 към Наредбата. След като това не е сторено, е налице допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви не дава възможност на засегнатото от акта лице да осъществи в пълнота гарантираното и му закона право на защита и участие в производството. Липсата на мотиви е пречка и за съда да прецени законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Констатираните от съда нередности в описания по-горе смисъл, правилно са приети като основания за определяне на оспорения акт като незаконосъобразен и за неговата отмяна. Настоящата съдебна инстанция споделя формулираните в решението изводи, свързани с незаконосъобразно позоваване от страна на издателя на административния акт на разяснения на Министерство на земеделието храните и горите. Тези разяснения не представляват, както правилно е отбелязал съда, автентично тълкуване на приложимите от Наредбата текстове или самостоятелен нормативен акт, подлежащ на съобразяване при произнасянето по отправено към компетентната структура заявление за финансово подпомагане. От една страна разясненията са дадени извън сроковете по чл. 35, ал. 7 от Наредбата по отношение на конкретното заявление за подпомагане на Х. Али, във връзка със заявления на трети за административното, а и за настоящото производство лица. Административния орган е длъжен да публикува поисканите от него по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата разяснения, но това може и следва да стане в срок до 10 календарни дни преди крайния срок за прием на заявления за подпомагане. При приемане на подзаконовия нормативен акт не е въведена задължителност на тези разяснения, поради което следва да се приеме, че същите имат насочващ заинтересованите лица характер. С оглед спецификата на всеки отделен случай и разработката на индивидуален план за постигане на заложените по проекта резултати от всеки отделен участък, решаващия орган дължи извършването на проверка и преценка по всеки отделен проект, в това число и становище за допустимостта на всяко заложено от търсещите финансиране лица мероприятие или инициатива. Поставянето на уравновиловка за всички проекти, няма да доведе до равно третиране на всеки от тях, а ще ограничи драстично възможността и задължението на администрацията за различно и обосновано оценяване на заявления по този критерий с оглед времето на произнасяне на административния орган и спецификата на всеки конкретен казус. При липсата на надлежно и своевременно дефиниране на конкретното съдържание на понятията, вземани в предвид при оценка на заявленията е налице възможност за субективизъм повече от допустимото, а оттам и за нарушаване на принципите на равнопоставеност, последователност и предвидимост, залегнали в чл. 8 и чл. 13 от АПК. При липсата на твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, същото следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед изхода на производството в полза на Х. Али следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 810 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.10.2018 г. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение