Решение № 4088 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2008 г.

Решение № 4088 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), по касационна жалба на Васил Васков Грозданов от град Смолян против решение от 18.09.2008 година, постановено по адм. дело № 165/2008 година на Административен съд град Смолян. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - град Смолян, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на Васил Васков Грозданов срещу заповед № Я-359/20.06.2008 година на директора на ОДП Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС, за срок - до реабилитиране. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Грозданов, от което се установява, че последния е осъден за умишлено престъпление от общ характер по нохд № 38/2007 година на Районен съд Смолян, по чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1 от НК, по което дело е одобрено постигнато споразумение между Районна прокуратура Смолян и Васко Грозданов, с наложено наказание лишаване от свобода от четири месеца. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила от 31.01.2007 година. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателя е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. Доводите, които се правят в касационната жалба, че ПАМ по чл. 76, т. 2 от ЗБДС се налага само в случаите на няколко осъдителни присъди (най-малко две), а не при едно осъждане на лицето, както и че тази разпоредба визира само наличието на съдебна реабилитация, не се споделят от настоящата инстанция. Същите не намират основание при тълкуването на разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, която изисква наличието на осъждане за престъпление то общ характер, което може да бъде и само едно, както и липса на реабилитация на лицето (независимо дали тя е съдебна или по право). По изложените съображения решението на Административен съд Смолян като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение