Решение № 14849 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2014 г.

Решение № 14849 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Милена Стоянова срещу решение № 1684 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10007/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-240-6500/3598 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както в частта, с която е отказано подпомагане за заявените 198,14 ха площи от земеделския стопанин, така и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период. Съдът е разпоредил връщане на административната преписка на органа за ново разглеждане и са присъдени разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е приложил неправилно материалноправните разпоредби и съобразно събраните по делото доказателства е достигнал до неправилни правни изводи, което е довело до необоснованост на решението. В съдебно заседание не изпраща представител, с писмено становище от юрисконсулт Стоянова по съществото на спора иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - Мирослав Атанасов Маринов от с. Змейово, община Стара Загора не се явява в съдебно заседание и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и законосъобразно и предлага като такова да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 1684 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10007/2013 г. на АССГ е отменено по жалба на Мирослав Атанасов Маринов от с. Змейово, община Стара Загора Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. с изх. 02-240-6500/3598 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 198.14 ха по СЕПП и по НР1 и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 51 895.23 лв. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. По отношение определената за недопустима площ на най-големия по площ БЗС № 73540-480-4-2, с който е кандидатствал за подпомагане земеделският производител при проведената на място проверка е установено, че следва да се промени начинът на трайно ползване на този парцел от "храсти и затревена територия" на "горски ливади и пасища", което респективно влияе на процента допустим за подпомагане. Освен това съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, като административният орган не се е съобразил и с обстоятелството, че на земеделския производител му е издадено разрешение за паша за този именно БЗС и при извършените на място проверки е констатирано, че в имота пасат животни. Съдът е приел установеното от съдебно-техническата експертиза, съгласно която подробно са описани коригираните площи, допустими за подпомагане, като за БЗС № 73540-480-4-2 е установено, че тя съществено се различава по размер от установеното от административния орган и отразено в оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Настоящият касационен състав не споделя даденото в мотивите на обжалваното решение тълкуване по прилагане на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5. АССГ е цитирал дословно законовия текст и е приел, че съдебно-техническата експертиза установява, че поддържаната площ е много повече от 100 кв. м, каквото не е значението на нормативния текст. Съгласно цитираната норма не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите са заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени и те са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. В тази част мотивите не се споделят. Независимо от горното, правилно отказът за финансово подпомагане е приет от съда за незаконосъобразен. По делото се установява, че Мирослав Маринов е подал заявление за подпомагане за 2010 г., като по СЕПП и СНДП, НР1 е заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 274.06 ха. Относно тези имоти от административния орган е прието, че са налице недопустими за подпомагане площи, които са 100% за СЕПП и НР1, поради което за тези площи е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. Експертното заключение от допуснатата съдебно-техническа експертиза е приета от съда като компетентна и безпристрастна и не е оспорена от страните. Вещото лице е установило, че заявените от земеделския производител парцели не са заявени от друг земеделски производител и не са участвали в разрешено или неразрешено застъпване. Заявени за подпомагане са общо десет БЗС, като вещото лице е установило недопустима за подпомагане площ в шест от тях и в таблица е описало конкретния размер. Установено е разминаване в допустимите площи, посочени в оспорения акт и тези в експертното заключение. В този смисъл правилно АССГ е приел, че следва да върне административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ, за да се произнесе отново по заявлението на Мирослав Маринов, като вземе предвид всички установени обстоятелства. При издадения от административния орган отказ не е съобразено и обстоятелството, което не е спорно между страните, че на земеделският производител е издадено разрешително за паша № 2145 от 19.03.2010 г. за най-големия БЗС № 73540-480-4-2, който се намира в пасищен район. Уведомителното писмо е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от тази наредба, използването на земята като постоянно пасище за паша на животните или косене независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, се считат за земи, на които се извършват земеделски дейности и които са допустими за подпомагане. Предвид на това съдът обосновано е приел, че актът е постановен, без да са изяснени всички релевантни факти, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията и е постановил съдебен акт оспорването срещу който е неоснователно. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото не е представен списък за разноските от двете страни, не са представени и доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение