Решение № 548 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2020 г.

Решение № 548 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на М. Кънева, чрез адвокат Георгиева, срещу Решение № 616 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 33/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, като бъде постановено ново, с което се уважи исковата й претенция в пълен размер. Алтернативно моли за връщане на делото за разглеждане на друг състав на съда. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Благоевград не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил предявения от М. Кънева против ОД на МВР Благоевград иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление за сумата в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.09.2019 г. до окончателното и изплащане. Със същото решение е осъдена ищцата да заплати сума в размер на 100 лева на ОД на МВР Благоевград, юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на Кънева с наказателно постановление на началник група към ОД на МВР Благоевград са наложени две административни наказания – глоба в размер на 50 лева и такава в размер на 20 лева за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Наказателното постановление е обжалвано от Кънева и с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 2604/2018 г. по описа на Районен съд Благоевград е отменено в частта му, с която е наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 185 от ЗДвП. Съдът от първата инстанция е установил, че в съдебното производство ищцата е представлявана от адвокат, а съгласно договор за правна защита и съдействие, представен по него е заплатила в брой уговореното в него адвокатско възнаграждение. Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна административният съд е приел, че не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, който да е отменен по предвидения в закона ред. Приел е, че наказателното постановление не е отменено изцяло, административно нарушение е извършено, следователно налице е незаконосъобразно поведение на ищеца и административно-наказателната му отговорност е реализирана по отношение на едно от констатираните нарушения. Според съдът, никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, както и че не е оправдано адвокатският хонорар по административно-наказателни дела да зависи от размера на наложената глоба или санкция, тъй като фокусът на защитата е върху наличието или липсата на извършено административно нарушение. В тази връзка е приел исковата претенция за недоказана по основание и размер, поради което я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, в частта му, с която на ищцата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същото е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящият случай е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с частична отмяна на акта. Представен е изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата - касатор в настоящото производство, не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за нея, ако не беше издаденото и частично отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При установеното по делото, че заплатената от ищцата сума по договора за правна защита и съдействие е в размер на 300 лева за процесуално представителство по НАХД № 2604/2018 г. по описа на Районен съд Благоевград, с оглед частичната отмяна с постановеното по това дело решение на обжалваното наказателно постановление, спрямо едно от наложените две административни наказания, то дължимото се обезщетение възлиза на сума в размер на 150 лева, съобразно оказаната и реализирана правна помощ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Кънева против ОД на МВР Благоевград иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в съдебното производство, с решението по което е отменено частично като незаконосъобразно наказателно постановление за сума в размер на 150 лева, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в тази му част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от отмяната на акта до окончателно и заплащане. Съобразно уважената част на иска следва на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 165 лева, от които 15 лева внесени държавни такси и 150 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 06.01.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,