Решение № 13360 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2017 г.

Решение № 13360 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Т. от [населено място] срещу решение № 131 от 9.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10314/2015 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Х., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 131 от 9.01.2017 г., постановено по адм. д. № 10314/2015 г., тричленният състав на Върховния административен съд, V отделение е отхвърлил жалбата на Я. С. Т. от [населено място] срещу решение № 812100-21978 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Касационната жалбоподателка по същество не излага конкретни оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, макар да сочи, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на процесуални правила. В тази връзка се съобразява, че тричленният състав на Върховния административен съд е разяснил делото изцяло и е установил фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Т. е била редовно призована за съдебното заседание, състояло се на 19.10.2016 г., но не се е явила и не е взела отношение. По делото не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От допълнението към касационната жалба от 24.04.2017 г. могат да се извлекат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. От първоначалното дело се установява, че жалбоподателката е подала до Директора на ОД на МВР – Благоевград молба вх. № 37105 от 2.09.2013 г. да й бъдат предоставени копия от всички писмени материали относими към заповед рег. № 1204 от 14.06.2013 г. и заповед рег. № 1529 от 6.08.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград. Счита, че гражданските й права произтичат от разпоредбите на чл. 16 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията. След като не е получила отговор, тя е подала жалба срещу мълчалив отказ. С решение № 1122 от 30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 810/2013 г., Административен съд – Благоевград е отменен мълчаливия отказ на Директора на ОД на МВР – Благоевград по молба вх. № 37105 от 2.09.2013 г. на Я. С. Т. от [населено място] и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 5056 от 7.05.2015 г. по адм. д. № 11631/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Предвид характера на производството – оспорване на мълчалив отказ, в цитираните съдебни актове няма указания относно съдържанието на подлежащия на издаване административен акт, нито такива данните да бъдат предоставени под формата на копия. С решение № 812100-21978 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи е постановено предоставяне на достъп на Я. С. Т. до личните й данни, които се обработват във връзка с издадени заповеди рег. № 1204 от 14.06.2013 г. и рег. № 1529 от 6.08.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград, съгласно обстоятелствената част на решението. Правилни са изводите на съда, че оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 29 ЗМВР и в писмена форма. Проведено е производство по чл. 29-33 от Закона за защита на личните данни, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗЛД, информацията по чл. 28, ал. 1 може да бъде предоставена под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице. В случая, в обстоятелствената част на решението, което е постановено в писмена форма, се съдържа изискуемата от закона писмена справка. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобразява също така, че по първоначалното дело е представена административната преписка, от която се установява, че предоставените с решението данни са в пълен обем, т. е. липсват такива, които да се съдържат при администратора на лични данни и да не са описани в обстоятелствената част на решението. Това е проверката, която съдът следва да извърши, за да установи дали правото на достъп до лични данни е упражнено от Т. в пълен обем. Това е така, защото решението на министъра на вътрешните работи, в частта му, с която на лицето е предоставен достъп до изрично посочени в административния акт лични данни, е благоприятно за подателя на заявлението. Правилно в мотивите към обжалваното съдебно решение е посочено, че администраторът на лични данни може да предостави информация относно личните данни, без да е необходимо да предоставя копие от всички документи, съпътстващи издаването на заповеди рег. № 1204 от 14.06.2013 г. и рег. № 1529 от 6.08.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград, след като исканата информация се съдържа в мотивите на решението. В молба с вх. № 37105 от 2.09.2013 г. Т. иска да й бъдат предоставени копия от всички писмени материали относими към заповед рег. № 1204 от 14.06.2013 г. и заповед рег. № 1529 от 6.08.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград, т. е. предпочитаната от нея форма е писмена, което е спазено от административния орган, с оглед изискванията на чл. 31, ал. 1 и 3 ЗЗЛД. Освен това, в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК, за целите на проведеното оспорване, още на 27.08.2015 г. административният орган е представил административната преписка, която е достъпна за страните по делото, следователно и за Т. В тази връзка тя е могла при желание да се снабди с копия от документите, което не е сторила, видно от съдържащите се по делото данни. Възможността да поиска копие от документите, съдържащи се по делото по всяко време, обезсмисля задължаването на административния орган да й ги предостави отново. Предвид така изложените мотиви се налага извода за липса на твърдяните касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Относно оспорването на решението, в частта за присъдените от тричленния състав разноски се преценява, че Т. не е поискала от тази инстанция изменение на решението, в частта за разноските. Ето защо заявеното в касационната жалба оспорване на решението в тази му част, се възприема като искане по чл. 248 ГПК, и следва да се разгледа от тричленен състав. Ответникът не е поискал присъждане на разноски за касационна инстанция, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,