Решение № 12497 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител и Д. И. Ж., с адрес в гр. Варна, срещу решение 5819/29.05.2025 г. по адм. дело 1571/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение 191/27.06.2024 г. на КЗД. Касационният жалбоподател - КЗД, обжалва решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Касационният жалбоподател - Д. И. Ж., обжалва решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител отмяната му, при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или връщане на делото на КЗД за ново произнасяне. Ответникът по касационна жалба - УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, в писмени отговори на касационните жалби и писмено становище, чрез процесуални представители, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, съдът взе предвид следното: АС е сезиран със жалба на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД срещу решение 191/27.06.2024 г. по преписка 138/2021 г. на КЗД, постановено след като с влязло в сила решение 240/27.02.2023 г. по адм.дело 2662/2022 г. по описа на АС - гр. Варна е отменено решение 505/28.10.2022 г. по същата преписка на КЗД и е изпратена преписката КЗД за ново произнасяне със задължителни указания в мотивите на съдебното решение, а именно правилно конституиране на страните в административното производство, след съответно уточняване на оплакванията и исканията на Ж.. С оспореното пред АС решение 191/27.06.2024 г. на КЗД е установено, че УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД, гр. Варна, е осъществила дискриминация срещу Д. Ж. по признаци "лично положение" и "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл.8, ал.3 от КТ и е наложeна имуществена санкция на УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД, гр. Варна, в размер на 500 лева. Със същото решение на основание чл.47, т.4 ЗЗДискр. е предписано на УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците с служителите в дружеството и да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл.22 от ЗЗДискр.) АС, за да постанови решението си, е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предвидената писмена форма. Съдът е приел, че при постановяването му са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и нарушение на приложимото материално право, налагащи отмяната на решението на КЗД. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият състав да не споделя всички изложени от АС мотиви. АС правилно е установил, че оплакванията на Ж. за осъществена пряка дискриминация от УМБАЛ "Света Марина" ЕАД срещу нея са свързани с размера на допълнителното трудово възнаграждение за Коледа 2020 година (ДТВ) в качеството й на медицинска сестра, което й е било определено и е получила - в размер на 100 лева. АС е направил обоснован извод, че размерите на ДТВ за работещите в болницата са в различен размер, същите са предложени от назначена със заповед комисия и тя е предложила с доклад различни възнаграждения за различните служители, като Ж. попада в групата, лица предложени от комисията за лица с недостатъчен принос за резултатите на болницата, за които е определен размер 100 лева. Работодателят се е съобразил с предложението на комисията по изготвения от нея доклад и е определил предложения му размер на Ж. и на другите работещи, между които има медицински сестри с по - висок размер ДТВ. Тоест по - ниският размер на ДТВ 2020 г. не е свързан със защитения признак "членуване в синдикална организация", а с предложението на комисията, мотивирано с недостатъчен принос. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на АС за липса на защитения признак "лично положение" по отношение на Ж., тъй като упражняването на правото на труд, което според КЗД е част от признака "лично положение" за Ж. по никакъв начин не е константен, значим, същностен за личността на Ж. белег, отличаващ я от лицата, на които е определен ДТВ в по- висок размер. Настоящият съдебен състав намира неоснователни твърденията на КЗД, че предвид разпределението на тежестта на доказване по чл.9 ЗЗДискр. обоснованият извод би бил единствено, че болницата е осъществила пряка дискриминация спрямо Ж. чрез определянето и на най- нисък размер ДТВ за Коледа 2020 година. Напротив болницата съгласно чл.9 ЗЗДискр. е доказала, че различното третиране не е поради защитен признак, а поради съдържанието на доклада на комисията. Доколкото в настоящето производство не се е твърдяло комисията да е третирала неравно лицата, за които е предложила различен размер ДТВ, нито комисията е била ответник в производството пред КЗД, то извън предмета на спора е обективността на нейната преценка. Невярни са твърденията в касационната жалба на КЗЛД за липса на доказателства в подкрепа на становището на болницата, че различното третиране е на основание доклада на комисията. Видно от самия доклад на М. Д., А. Д. и Б. Й. и приложението към него - списък за поименно определения размер на "ДТВ Коледа 1", както и извлечение от протокол 20/10.12.2020 г. на заседание на Съвета на директорите на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, които са прикрепени към корицата на делото заедно с преписката с непоследователна номерация с по - няколко номера на всяка страница, но са приети като доказателства, различното третиране на Ж. не е поради твърдените от КЗД защитени признаци. Доводите, свързани със синдикалната дейност на Ж., изложени в нейната касационна жалба, не могат да обосноват, различен извод от направения по - горе, а именно, че размерът на ДТВ и е определен по предложение на комисията и работодателят изцяло се е съобразил с предложението на комисията, което е бил задължен да направи съгласно чл.35, последен и предпоследен абзац от Вътрешните правила за работната заплата, считано от 01.01.2020 г., приети като доказателство по делото. Предвид изложеното решението на АС е правилно като краен резултат, тъй като липсва извършена пряка дискриминация от страна на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД по отношение на Ж.. Предвид изложеното решението на АС следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, заплатено по банков път, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от КЗД. На болницата не може да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, предвид присъждането на адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение