Решение № 5476 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2011 г.

Решение № 5476 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Емил Методиев Зарев от гр. Дупница срещу решение № 113 от 01.07.2011 г. по административно дело № 129/2011 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 1206/27.02.2011 г. на началника РУ "Полиция" - гр. Дупница за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността". Ответникът - началникът на РУ "Полиция" гр. Дупница не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 1206/27.02.2011 г. е установено, че на 27.02.2011 г., около 03.50 часа, в гр. Дупница Емил Методиев Зарев е управлявал МПС като при направена проверка е отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол. В акта е констатирано, че водачът е бил видимо в нетрезво състояние. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 27.02.2011 г., около 03.50 часа, в гр. Дупница Емил Методиев Зарев е управлявал МПС - Ровър 75, с ДК № КН9444 АР. При извършена проверка същият е отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол. Установено е, че Зарев е бил във видимо нетрезво състояние, говорил неразбираемо, имал нестабилна походка. Съставен е АУАН. Зарев е отказал да подпише акта. Този отказ е установен с подписа на свидетеля Росен Карамфилов Василев. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС, както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Неоснователни са твърденията на касатора, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на страната за започналото административно производство не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като касаторът е могъл да направи своите възражения пред съда. Неоснователно е и твърдението за липса на материалните предпоставки на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП за налагане на предвидената ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В конкретния случай е установено, че водачът е отказал да бъде проверен за алкохол с техническо средство, т. е налице е последната от предвидените в закона хипотези за налагане на съответната ПАМ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС като е отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДвП. С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата Административен съд Кюстендил е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение