Решение № 10526 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2015 г.

Решение № 10526 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Велинград против решение № 11/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 618/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № 1395/2.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Велинград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е формирал изводите си въз основа на недопустими и неотносими доказателства и при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Мехмед Муса Мехмед от с. Кръстава, община Велинград, оспорва жалбата чрез пълномощника адв. Йордан Аршинков. В писмен отговор и писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменена заповед № 1395/2.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Велинград, по жалба на Мехмед Муса Мехмед от с. Кръстава, община Велинград. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена при неспазване на формата, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Приел е, че в заповедта не е посочено фактическото основание за издаването й, освен това заповедта е с неясно съдържание - не е ясно дали волята на административния орган е била за спиране на социалната помощ или за прекратяването й. Заповедта е постановена при неспазване на изискването по чл. 35 АПК за пълно и задълбочено изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Според съда прекратяването на социалната помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ е постановено без да е установено от фактическа страна, че лицето не е отработило 14 дни през съответния месец, тъй като дори на конкретната дата - 23.06.2014 г., лицето да е отсъствало от работа, по графика, утвърден от кмета на селото са били определени 15 дни, вместо дължимите 14. Наред с това, въз основа на събраните в съдебното производство доказателства - протокол изх. № 349/23.06.2014 г., с който кметът на с. Кръстава е променил утвърдения от него график за м. юни 2014 г. поради падналите обилни валежи в периода 16.06.2014 г. - 22.06.2014 г. и изнасяне на част от улиците на с. Кръстева и пътищата към махалите Хасанова, Биркова и Крантиите, като лицата, работещи по графика са пренасочени да запълват изнесените улици в населените места и пътищата до тях, както и показанията на разпитания по делото свидетел Мустафа Мехмед Еюпов - кмет на с. Кръстава, съдът е приел за доказано, че на посочената дата - 23.06.2014 г. жалбоподателят е бил разпределен да работи на друго място, тъй като пътят дотам е бил отнесен от обилните валежи пред предходните дни и се е наложило да се извършват ремонтни дейности там, вместо на мястото по утвърдения график. Предвид това съдът е приел, че не е доказано и отсъствието на жалбоподателя от работа на посочената дата, поради което не е налице и основание за спиране на социалната помощ. Така постановено решение е правилно. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 1395/2.07.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Велинград, на основание чл. 9 ППЗСП във връзка с чл. 32, ал. 1 ППЗСП, е спряна месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Мехмед Муса Мехмед, считано от 1.06.2014 г. Като мотиви на заповедта е посочено следното: "Г-н Мехмед не е положил ОПТ и нак. за две г. на осн. чл. 12, ал. 6 ППЗСП и протокол № 28/23.06.2014 г. и във връзка с чл. 9, ал. 1 ППЗСП". Заповедта не е обжалвана по административен ред, от административния орган не са изложени допълнителни мотиви за издаването й, освен тези, посочени в самата заповед. От фактическа страна по делото е установено, че на 23.06.2014 г. в с. Кръстава, община Велинград е извършена проверка от служители на дирекция "Социално подпомагане" гр. Велинград и в присъствието на лицето Али Али Арнаудов, посочено като представител на община Велинград, във връзка с полагане на общественополезен труд по чл. 12 ППЗСП от безработни лица, които получават месечна социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП, като за извършената проверка е съставен протокол изх. № 28/23.06.2014 г. В този протокол са направени констатации, че за полагане на обществено полезен труд по чл. 12 ППЗСП са били насочени 191 лица на обект "Кръстава - Гръчерски мост - Еловата", от които при извършената проверка са били намерени 100 лица, останалите от общия брой лица не са намерени на посочения в графика обект. Като част от административната преписка е представен документ, озаглавен "График на лицата, обект на социално подпомагане, които трябва да полагат обществено полезен труд на основание чл. 12, ал. 1 ППЗСП в кметство с. Кръстава, общ. Велинград месец юни - 2014 г." с изх. № 337/11.06.2014 г. /вх. № 10-0056/12.06.2015 г./, в който под № 87 е посочено лице с имена Мехмед Муса Хантин /фамилното име на жалбоподателя е "Мехмед"/; в графика са посочени за отработване 15 дни по 4 часа на ден, от 8,30 до 12,30 часа. Въз основа на тези доказателства и установените с тях обстоятелства е издадена обжалваната пред съда заповед. От правна страна, в чл. 12, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 ППЗСП, при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а според ал. 6 от същия член, при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. Предвид данните за осъществените процесуални действия в хода на административното производство и събраните доказателства, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на формата, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Заповедта, с която се отпуска, изменя, спира или прекратява изплащането на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП представлява индивидуален административен акт и затова за издаването й на общо основание са приложими правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Както правилно е приел съдът, оспорената заповед е с неясно съдържание, тъй като в диспозитивната й част е посочено, че се спира социалната помощ по чл. 9 ППЗСП, а в мотивите е посочено, че социалната помощ се прекратява за срок от 2 години, на основание чл. 12, ал. 6 ППЗСП /в заповедта е използван израза "...нак. за две години..."/. Това противоречие препятства както правото на защита на засегнатото лице, така и проверката на съда относно законосъобразността на заповедта. Нарушени са изискванията за форма на акта, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 5 и 6 АПК - за излагане на фактическите и правни основания за издаването му и за разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията на засегнатите лица. При издаването на заповедта са допуснати нарушения на изискването по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения. Допуснато е също нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са оказали влияние върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила, би достигнал до други изводи от фактическа и правна страна. Както правилно е приел първоинстанционният съд, неяснотата в съдържанието и допуснатите нарушения на административнопроизводствени правила са достатъчно основание за отмяна на заповедта. Наред с това, следва да се приеме за обоснован изводът на съда, че заповедта не съответства и на материалния закон, тъй като не е доказано от административния орган, че лицето, което получава социална помощ, е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 ППЗСП, както и че този отказ е повторен. Изводът, че лицето не е полагало труд на дата 23.06.2014 г. не съответства на доказателствата по делото. На първо място, към съставения протокол № 28/23.06.2014 г. липсва поименен списък на лицата, които не са били намерени на мястото на проверката, а е следвало да бъдат там по първоначалния график, поради което не може да се направи извод, че жалбоподателят не е бил на мястото. На следващо място, не е взета предвид заповедта на кмета на селото за изменение на този график с оглед възникналата необходимост от спешни мерки за поддържане на повредените /изронени или отнесени от проливните дъждове/ пътища в селото и околните махали. На трето място, дори и да се приеме, че лицето не се е явило на работа по утвърдения график за 1 ден, то след като по този график са определени 15 дни за отработване, а нормативното изискване по чл. 12, ал. 1 ППЗСП е за отработване на 14 дни по 4 часа, то изводът за неизпълнение на това изискване, респективно - че лицето е отказало да полага общественополезен труд, е неправилен. Изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. Изводът на съда за нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован от документите, съдържащи се в административната преписка и от съдържанието на самата заповед. Съдът правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК е приел, че административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Такова доказване не е проведено в случая. Съдът не е основал съществените изводи в решението си на неотносими или недопустими доказателства или доказателствени средства, както се твърди в касационната жалба, нито е допуснал игнориране, изопачаване или превратно тълкуване на необходими, относими и допустими доказателства. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалваната пред него заповед за незаконосъобразен административен акт и е отменил същата. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.08.2015 г. Поради това следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в тази размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение