Решение № 171 от 21.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 763/2019 г.

Решение № 171 от 21.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 763/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. Б., защитник на подсъдимия К. И. Л., срещу въззивна присъда № 109 от 25.04.2019 г., постановена по внохд № 25/2019 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на закона се свързва с неправилното квалифициране на престъплението "кражба", като извършена в условията на "повторност, в немаловажни случаи", в осъществяването на която подсъдимия е признат за виновен. Що се отнася до явната несправедливост на наложеното наказание, се застъпва становището, че съдът не е ценил в достатъчна степен онкологичното заболяване на подсъдимия, макар да е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Моли се да бъде отменена присъдата на СГС и потвърдена първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 11060 от 15.12.2016 г., постановена по нохд № 15608/2015 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия К. И. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложил наказание "пробация" със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице- два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По протест на Софийска районна прокуратура, пред Софийски градски съд е било образувано внохд № 25/2019 г., приключило с нова присъда № 109 от 25.04.2019 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият К. Л. е бил оправдан по обвинението му по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, в частта, в която е осъден за престъпление с правна квалификация по чл. 197, т. 3 от НК и в частта относно наложеното му наказание пробация, като вместо това е признат за виновен в това, че в периода от 18. 30 часа на 06.09.2012 г. до 08. 30 на 07.09.2012 г. в [населено място], [улица], Промишлена зона, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи- парична сума от 150 лв., собственост на "В. Партнерс" Е. с управител П. С., от владението на П. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. Оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, не се възприема от настоящия касационен състав. Оспорвания от защитата квалифициращ признак по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, е налице. Посоченото в обвинителния акт и възприето от въззивния съд предходно осъждане на подсъдимия –споразумение по нохд №И-2969/2007 г. по описа на СРС, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 02.06.2008 г. /справка на стр. 31 от ДП/, обосновава квалификацията повторност. За да е налице обаче т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, законодателят изисква кражбата не само да е извършена "повторно", но и случаят да не е маловажен. Окончателния извод на въззивната инстанция, че по настоящото дело се касае за кражба " в немаловажни случаи, ако е извършена повторно" е верен, макар и не по изложените от решаващия съд съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от НК, кражбата, извършена при условията на ал. 1 на посочения текст може да бъде маловажен случай, само когато е извършена при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, т. 2 и т. 6., т. е. кражбите, осъществени при останалите хипотези на чл. 195, ал. 1 от НК, не могат да се квалифицират като маловажен случай. Доколкото по настоящия казус е налице квалифициращото обстоятелство по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, кражбата по силата на закона, не може да се определи като маловажен случай. Ето защо, всички останали разсъждения на градския съд свързани с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, като аргумент за неприемането на случая като маловажен, са без правно значение. С оглед на изложеното, ВКС приема, че квалифицирайки престъпното поведение на подсъдимия по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон. Що се отнася до претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, касационният съд приема следното: Производството по делото е протекло по реда на глава ХХVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2. Преценката на контролирания съд относно приложението на чл. 58 а ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК и аргументите му, че разпоредбата на чл. 55 се явява по-благоприятна за дееца в сравнение с нормата чл. 58 а ал. 1 от НК, са законосъобразни. Това, с което ВКС не се съгласява е определения размер на наказанието лишаване от свобода, а именно шест месеца. Отчитайки действителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства: ниската стойност на отнетото имущество, обстоятелството, че то е било възстановено до приключване на съдебното следствие в първата инстанция, изказаното от подсъдимия съжаление в оставените от него писмени бележки, демонстрирано незабавно след извършването на деянието- факт, спомогнал за своевременното разкриване на авторството, трудовата му ангажираност и най-вече наличието на тежко онкологично заболяване, ВКС приема, че необходимото и съответно на целите по чл. 36 от НК наказание, което подсъдимия следва да понесе, е в размер на минималното, предвидено от закона за този вид наказание, а именно три месеца лишаване от свобода. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде коригирана. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение