Решение № 7094 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2015 г.

Решение № 7094 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. П. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 1579 от 9.07.2015 г. по адм. дело № 2615/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лева, причинени от отменено от съда наказателно постановление. Направено е оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение с материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-В. не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение № 1240/17.04.2013 г. по НАХД № 721/2013 г. по описа на Районния съд-В., е било отменено наказателно постановление № 2167/12 от 6.11.2012 г., издадено от началника на отдел "ОП" към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - В.. При обжалването на постановлението ищецът ползвал услугите на адвокат. Представеното по делото пълномощно не било адвокатско пълномощно от кочан, заверен в Адвокатската колегия-В., и в него не била вписана платената на защитника сума. При завеждане на делото пред административния съд към исковата молба бил приложен договор за правна помощ и съдействие, в който е вписана като платена в брой на 29.10.2013 г. сумата 100 лева за адвокатско представителство. Тъй като представеният договор за правна помощ и съдействие не бил оспорен от другата страна, съдът приел, че сумата по договора действително е заплатена от ищеца на процесуалният му представител по НАХД № 721/2013 г. От правна страна съдът приел, че предявеният от Г. Г. иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за причинените му имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатска защита за обжалването на наказателното постановление, е неоснователен. Съдът посочил, че издаването на наказателни постановления не е типична административна дейност, а самото наказателно постановление е правораздавателен акт, поради което не е налице една от предпоставките за реализиране на имуществената отговорност. Адвокатското възнаграждение се дължи по силата на договор за поръчка между клиента и неговия адвокат. Заплатеното адвокатското възнаграждение не би могло да се разглежда като пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, при положение, че се опосредява от гражданскоправно отношение. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Обжалваното решение съответства на материалния закон. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка от незаконосъобразно разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат за правна защита. Приложимите процесуални закони, които уреждат реда за обжалване на наказателните постановления - Законът за административните нарушения и наказания и Наказателно-процесуалния кодекс, не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело, поради което държавата не дължи заплащането им при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендирането на разноски на това основание представлява заобикаляне на процесуалния закон. Разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление, не могат да се интерпретират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, при положение, че не произтичат от административното разпореждане, а от договор за правна помощ и съдействие. Дори да се приеме обратното, в случая не е доказано, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 100 лева за защита по делото. В административнонаказателното дело не се съдържа документ, удостоверяващ плащането на възнаграждение. Представеният в исковото производство договор за правна защита и съдействие по АНД № 721/2013 г., сключен между Г. П. Г. и адвокат Й. К. А., по който са платени в брой 100 лева, е с дата 7.06.2013 г. Решението по НАХД № 721/2013 г. по описа на Районния съд-В. е постановено на 17.04.2013 г., от което следва, че платената след приключването на съдебното производство сума от 100 лева не представлява разноски за защита. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд