Решение № 956 от 27.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Българска народна банка чрез процесуалния си представител адвокат Войнова, срещу Решение 12 от 04.01.2022 г., постановено по адм.дело 9063/2017 г. по описа на Административен съд София-град и определение 1960 от 10.03.2022 г., постановено по същото дело. Решението се обжалва в частта му, с която е осъдена Българска народна банка (БНБ) да заплати на Л. Орачев обезщетение за имуществени вреди и законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Основава недопустимост на решението, като постановено свръхпетитум в посочените в касационната жалба части, както и неговата неправилност на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обезсилването му като недопустимо, съответно отмяната му като неправилно в допустимата част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу Българска народна банка иск изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Неправилността на обжалваното определение основава с допуснати нарушения на материалния закон. Ответника Л. Орачев, чрез процесуалния си представител адвокат Марчев взема становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните съдебни актове. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен от Л. Орачев против Българска народна банка иск основан на чл. 203 АПК, за обезщетяване на причинени му имуществени вреди от бездействие на ответника да обяви своевременно депозитите в Корпоративна търговска банка АД за неналични. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск, като е осъдил БНБ да заплати на Орачев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5618.49 лева, претърпени в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 7 200. 69 лева. Съобразно този изход на спора е осъдил БНБ да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 1580.40 лева. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното определение е отхвърлено искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С исковата молба до първоинстанционния съд, по която е образувано съдебното производство, ищецът претендира на основание чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК и чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди БНБ да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 6498.33 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантираното му вземане от КТБ АД в размер на 196 000 лева, дължима за периода 08.08.2014 г. до 04.12.2014 г., като му се присъдят и разноските по делото. С разпореждане по делото от 24.10.2017 г., явно приемайки, че исковата молба отговаря на законовите изисквания, съдът е изпратил препис от нея на ответника, като му е дал възможност да подаде писмен отговор. Такъв отговор е постъпил в съда на 30.11.2017 г. С определение от 03.09.2018 г., влязло в сила на 21.02.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. С определение 4541 от 21.06.2021 г. съдът е възобновил производството по делото и е оставил без движение исковата молба при посочване в мотивите на акта, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като не изложени обстоятелствата, които обуславят иска. Указано е на ищеца да посочи точния размер на претендираното обезщетение, от какво точно е причинена вредата и периода в който е причинена. С молба, постъпила в съда на 29.06.2021 г. ищецът уточнява исковата молба, формулирайки нов размер на претендираното обезщетение, чрез увеличение на предявения иск, като същото се претендира в размер от 7200.69 лева, върху сумата от 195 795 лева, изплатена му от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за период различен от този посочен в исковата молба 26.07.2014 г. до 04.12.2014 г. Ответникът в писмен отговор от 19.08.2021 г. възразява срещу изменението на иска, направено с молбата на ищеца, с доводи за неговата недопустимост. С определение 6303 от 26.08.2021 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, в което определение е прието, че производството е по предявен иск за сумата от 6493.33 лева, имуществени вреди, изразяващи се в забавено плащане на сумата от 196 000 лева за периода 08.08. - 04.12.2014 г., така както е посочено в исковата молба. По молбата на ищеца от 29.06.2021 г. и възраженията на ответника в отговора му от 19.08.20121 г. няма произнасяне. Такова няма и в проводените по делото три открити съдебни заседания, като в протокола на първото, проведено на 30.09.2021 г. е отразено, че се докладват уточнение на исковата молба от 29.06.2021 г., отговор на исковата молба от 19.08.2021 г. и молба на ищеца от 08.09.2021 г. с направени уточнения на исковата молба съгласно указанията на съда. В обжалваното решение е прието на страница първа, че производството е по предявен от Л. Орачев против БНБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 6493.33 лева, имуществени вреди, изразяващи се в забавено плащане на сумата от 196 000 лева, дължима за периода 08.08. - 04.12.2014 г., така както е посочено в исковата молба. С решението е приета частична основателност на предявен иск за сума в размер на 5618.49 лева, но за друг период - 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., без от мотивите да става ясно върху каква сума е извършено изчислението. На страница 14 от решението е прието от съда, че периодът за който се дължи обезщетение е от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г., а претендираният от ищеца период, пояснен в допълнителна молба на л. 137 от делото обхваща периода от 26.07.2014 г. до 04.12.2014 г. При тези установявания настоящата инстанция намира решението на административния съд за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водеща до невъзможност да се извърши проверка на неговата допустимост и правилност. В решението липсва яснота относно разрешения между страните спор относно размера на претендираната сума, периода, на изтичането на който се основава, както и размера на сумата, на чието несвоевременно изплащане се основават претендираните вреди. Това произтича от неизпълнението на съда на задължението му да се произнесе по направените в хода на делото искания и възражения на страните, относими към определяне на спорния предмет и обема на търсената защита. Съдът дължи произнасяне и следва да се произнесе само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран от ищеца, с оглед пределите на решението и забраната за непререшаемост на спора. Ето защо решението в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразните действия, на които се основава връщането на делото, а именно произнасяне по допустимостта и основателността на направеното от ищеца искане с молба от 29.06.2021 г., като се даде отговор на възраженията на ответника по него и установяване предмета на спора между страните. Отмяната на обжалваното решение обуславя отмяна и на обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд