Решение № 10666 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Авторесурс“ ЕООД, ЕИК 121425525, чрез адв. Т. Петров от Адвокатска колегия - София против Решение № 9120/06.03.2026 год., постановено по административно дело № 11872/2025 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ № 30-4414-2/23.07.2024 год. на кмета на община Поморие за предоставяне на платено паркиране „служебен абонамент“. Касационното производство е второ по ред. С Решение № 10813/04.11.2025 год. по адм. дело № 9635/2025 год. на Върховния административен съд, Седмо отделение, е отменено Решение № 10595/26.03.2025 год., постановено по адм. дело № 10029/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В значителната си част изложението възпроизвежда доводите, изложени в жалбата срещу административния акт. Излага твърдения, че административният орган не е изяснил всички относими към заявлението обстоятелства и не е изложил конкретни мотиви за отказа. Твърди, че не е изследвано дали в стопанисвания от дружеството семеен хотел „София“ се осъществява дейност, попадаща в обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма, за която съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба № 23 от 08.11.2023 год. също е допустимо предоставяне на служебен абонамент. Позовава се и на качеството си на търговец, ползващ нает недвижим имот, като поддържа, че е следвало да бъде разгледана възможността за предоставяне на паркомясто и на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което отказът да бъде отменен, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от адв. Т. Петров, който поддържа жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – кметът на община Поморие, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 10813/04.11.2025 год. по адм. дело № 9635/2025 год. по описа на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В мотивите на касационното решение е прието, че с оглед качеството на дружеството като търговец следва да бъде проверено наличието на останалите посочени в отказа основания, свързани с броя на подадените заявления за платено преференциално паркиране и броя на обособените места на ул. „Хан Крум“ в гр. Поморие. На първоинстанционния съд са дадени изрични указания да укаже на административния орган да представи доказателства, от които да се установи дали броят на подадените заявления за 2024 год. надвишава броя на обособените места за паркиране на тази улица. С оспореното съдебно решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на „Авторесурс“ ЕООД срещу отказ № 30-4414-2/23.07.2024 год. на кмета на община Поморие за предоставяне на платено паркиране „служебен абонамент“. При постановяване на този правен резултат, АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: Дружеството ползва хотела по силата на договор за наем, сключен с „Автокомерс“ ООД, като през 2022 год. и 2023 год. е получавало разрешение за ползване на едно паркомясто при режим „служебен абонамент“. На 25.03.2024 год., „Авторесурс“ ЕООД е подало заявление за предоставяне на паркомясто за срок от шест месеца. С писмо от 23.07.2024 год., кметът на община Поморие е отказал искането, като е посочил, че семейният хотел не попада в категорията на местата за настаняване от клас А по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за туризма, както и че на ул. „Хан Крум“ са подадени множество заявления за преференциално паркиране от лица с постоянен или настоящ адрес на улицата, поради което няма възможност да бъде предоставено ползване на платено паркиране „служебен абонамент“. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, с Определение № 38226/18.11.2025 год., първоинстанционният съд е указал на ответника да представи доказателства за броя на обособените паркоместа на ул. „Хан Крум“, както и за броя на заявленията за платено преференциално паркиране, подадени за 2024 год. от лица с постоянен или настоящ адрес на улицата и от живущи извън зоната на кратковременно платено паркиране. В изпълнение на указанията са представени схема за организацията на паркирането и заявленията за съответния период, ведно с документите относно одобрените заявители. От събраните доказателства е установено, че на ул. „Хан Крум“ са обособени общо 19 паркоместа, докато подадените заявления за платено преференциално паркиране са 32. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че броят на заявленията надвишава наличните места и че отказът е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правната уредба на режима на платено паркиране „служебен абонамент“ на територията на община Поморие се съдържа в раздел III от Наредба № 23 от 08.11.2023 год. за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие (Наредба № 23). Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 23, такъв режим може да бъде въвеждан при възможност за търговци по смисъла на Търговския закон, лица, упражняващи свободна професия, нотариуси и частни съдебни изпълнители, които ползват собствени или наети имоти в съответната зона, както и за собственици, ползватели и/или наематели на нежилищни имоти, в които се извършва търговска дейност. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидена възможност за предоставяне на служебен абонамент за места за настаняване от клас А по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за туризма, както и за обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от същия закон. И в трите хипотези нормативният текст изрично обвързва предоставянето на служебен абонамент с наличието на възможност. В случая „Авторесурс“ ЕООД е поискало предоставяне на паркомясто при режим „служебен абонамент“ за имота на ул. „Хан Крум“ № 8 за срок от шест месеца във връзка с ползвания от дружеството под наем семеен хотел „София“. Качеството на дружеството като търговец и обстоятелството, че ползва имот в съответната зона, го поставят сред субектите, за които наредбата предвижда възможност за предоставяне на служебен абонамент. Тези обстоятелства обаче не пораждат безусловно право на конкретно паркомясто, независимо от броя на наличните места и останалите подадени заявления. В тази връзка следва да се разграничат две самостоятелни основания, предвидени в чл. 8, ал. 4 от Наредба № 23. Първото се отнася до местата за настаняване от клас А по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за туризма, а второто обхваща обектите по чл. 3, ал. 2, т. 2 от същия закон. Правилно административният орган е приел, че семейният хотел „София“ не попада в категорията на местата за настаняване от клас А. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за туризма в тази категория се включват хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили. Семейните хотели са посочени отделно в чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „б“ от закона като места за настаняване от клас Б. Следователно обстоятелството, че заявлението се отнася до семеен хотел, само по себе си не обосновава приложението на първата хипотеза на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, но и не изключва възможността за предоставяне на служебен абонамент на друго приложимо правно основание, ако са налице съответните фактически предпоставки. В заявлението от 25.03.2024 год., „Авторесурс“ ЕООД не е уточнило конкретното правно основание, на което претендира предоставянето на служебно паркомясто. При тези обстоятелства административният орган е следвало да прецени приложимостта на относимите хипотези по чл. 8 от Наредба № 23, включително възможността за предоставяне на служебен абонамент по ал. 4 за обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма, а не да ограничава преценката си единствено до обстоятелството, че семейният хотел не попада в категорията на местата за настаняване от клас А. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това задължение предполага преценка на приложимите правни основания с оглед предмета на искането и установените по преписката факти. Настоящият съдебен състав, обаче намира, че липсата на преценка в случая не обуславя отмяна на отказа, тъй като във всяка от приложимите хипотези предоставянето на служебен абонамент е предвидено като възможност, а не като безусловно право на заявителя. Не води до различен извод и позоваването от страна на касационния жалбоподател на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 23. Действително тази разпоредба предвижда възможност за предоставяне на служебен абонамент на търговци, ползващи собствени или наети имоти в съответната зона. Предвидената възможност обаче не създава абсолютно субективно право на заявителя да получи конкретно паркомясто. Тя е обусловена от наличието на реална възможност за предоставянето му и от съобразяването на относимите към разпределението на ограничените места обстоятелства. В този смисъл обстоятелството, че „Авторесурс“ ЕООД е търговско дружество и ползва нает имот, не е достатъчно, за да обоснове задължение за административния орган да уважи искането. От значение е и дали са налице свободни места и как следва да бъдат съобразени конкуриращите се заявления при прилагане на установения в наредбата режим. Ето защо в случая съдът намира, че следва да се прецени дали установените по делото обстоятелства позволяват предоставянето на исканото паркомясто. Правилно, първоинстанционният съд е съобразил и събраните при новото разглеждане на делото доказателства, от които се установява, че на ул. „Хан Крум“ са обособени 19 паркоместа, докато заявленията за преференциално паркиране за 2024 год., подадени от собственици на имоти с постоянен и настоящ адрес са 32 бр. Следователно броят на заявителите надхвърля наличния брой места, поради което обективно не е възможно да бъдат удовлетворени всички подадени заявления. Тази фактическа обстановка подкрепя изложеното в отказа съображение за ограничен капацитет и липса на възможност за предоставяне на служебен абонамент на всеки заявител. При тези обстоятелства принадлежността на „Авторесурс“ ЕООД към кръга на лицата, които могат да ползват режима по чл. 8 от Наредба № 23, не е достатъчна, за да обоснове задължение за предоставяне на исканото паркомясто. Противното разбиране би означавало, че всяко лице, отговарящо на нормативните изисквания, разполага с безусловно право на паркомясто, независимо от техния ограничен брой и от наличието на други заявители, които също претендират ползването им на предвиденото в наредбата основание. Подобно тълкуване не съответства на нормативната уредба, която изисква наличие на възможност за предоставяне на служебен абонамент. Ето защо при преценката на основателността на касационната жалба следва да се отчете не само качеството на заявителя и връзката му с имота, за който се претендира паркомястото, но и обективният капацитет на зоната за паркиране. Установеното несъответствие между броя на наличните места и броя на подадените заявления представлява относимо обстоятелство, което обосновава извода, че нормативно предвидената възможност за служебен абонамент не може да се приравни на задължение за предоставянето му на всяко подало заявление лице. В случая събраните доказателства не установяват наличие на свободен капацитет, който да позволява удовлетворяване на искането на дружеството, нито сочат обстоятелства, от които да следва, че то има безусловно право на предпочитание спрямо останалите заявители. Неоснователно е и оплакването за неравно третиране поради предоставянето на паркоместа на лица, свързани с имот на ул. „Хан Крум“ № 9А. Самото обстоятелство, че на други лица са предоставени паркоместа, не е достатъчно, за да се направи извод за незаконосъобразно или дискриминационно упражняване на правомощията. За такъв извод е необходимо да се установи, че сравняваните случаи са съпоставими по релевантните за приложението на наредбата обстоятелства и че спрямо тях е приложен различен подход без обективно основание. Такива данни не са установени по делото. Останалите оплаквания в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите срещу административния акт, не обосновават различен извод. Не се установява и първоинстанционният съд да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Напротив, след връщането на делото съдът е дал указания за представяне на доказателства по спорните обстоятелства и е обсъдил събраните материали, включително данните за броя на паркоместата и подадените заявления. Така е изпълнено задължението за изясняване на фактическата обстановка, посочено в предходното касационно решение. Неоснователно е и общото оплакване за необоснованост. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства, включително представените при новото разглеждане документи относно броя на паркоместата и подадените заявления, и е изложил съображения защо приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения отказ. Не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на твърдението за необоснованост на решението, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по този твърдян порок. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се следват разноски, но при липса на направено искане за присъждането им, касационната инстанция не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,