Решение № 2950 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2014 г.

Решение № 2950 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Монтана, против решение № 414 от 28.07.2014 г. по адм. дело № 257 по описа за 2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено издаденото от касатора решение № 7/16.04.2014 г. и преписката е изпратена на Началник отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Монтана за произнасяне по заявление вх. № МП-18144/21.12.2013 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ивайло Николов Герасков от гр. Монтана е оспорил касационната жалба в писмено възражение и писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 7/16.04.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 48/29.01.2014 г. на началника на пенсионното осигуряване, с което на Ивайло Николов Герасков е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Отказът е мотивиран с неизпълнението на кумулативно предвиденото условие от чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 5 години. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на чл. 40, ал. 1 - 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съдът незаконосъобразно е приел, че удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1/19.03.2014 г. на "Жит" ЕООД е официален документ с доказателствена стойност за придобит осигурителен стаж с продължителност 1 г., 6 месеца и 2 дни на длъжност "пазач" през времето от 01.02.1992 г. до 03.08.1993 г. в СД "Жит - Вълчеви". Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. На основание чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, когато е издадена при спазване на реда по чл. 348 - чл. 350а от КТ. Представената от работника трудова книжка не е заверена от работодателя СД "Жит - Вълчеви" при започване и приключване на трудовата дейност съгласно трудов договор, поради което няма доказателствена стойност. Документът по утвърден образец съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието по ал. 3. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Удостоверението по чл. 40, ал. 5 от НПОС обр. УП-3 с изх. № 1 от 19.03.2014 г., издадено от "Жит" ЕООД, гр. София, не се основава на изплащателни ведомости, разходооправдателни документи, договори или други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход на лицето. Удостоверението не е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което не представлява официален документ по чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Удостоверението е издадено от частноправен субект и при открито производство за оспорване на истинността му по чл. 193 от ГПК тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила. В констативен протокол вх. № 001/08.04.2014 г., съставен от контролни органи на ТП на НОИ - София за извършена проверка на "Жит" ЕООД - София, е установено, че съгласно подадените декларации от управителя Вълчев същият е изгубил документите на фирмата и не е издал процесното удостоверение. В приложената декларация от 08.04.2014 г. управителят Вълчев е заявил, че не познава лицето Ивайло Николов Герасков, което никога не е работило в "Жит" ЕООД и не му е издавал удостоверение обр. УП-3. Свидетелските показания на Вълчев, че "момчето не го познавам, може да е работило във фирмата" и че "най-вероятно" удостоверението е издадено от него, не са надлежно и допустимо доказателство за установяване на осигурителен стаж. При липса на редовни документи по чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС лицата могат да установят придобития трудов стаж до 31.12.1999 г. по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Монтана е постановил необосновано и неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 350 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,