Решение № 9292 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2016 г.

Решение № 9292 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Регионална дирекция по горите - Б., представлява от Директора, срещу Решение с № 289/01.03.2016 г. по адм. дело № 931 по описа на Административен съд - Б. за 2015 г. Твърди се, че решението е недопустимо, а в условията на алтернативност се твърди, че е неправилно поради необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Ответните по касационната жалба страни не дават становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима, но неоснователна по същество. Излага доводи в тази насока. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който постановения от съда акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Г. С. Ц. и Й. В. Ц. срещу РДГ - Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Лицата са твърдяли, че в резултат на незаконосъобразно НП, издадено от Директора на РДГ - Б. са претърпели имуществени вреди в размер на 20 000 лв., от които 14 000 лв. пропуснати ползи - неполучен наем за предоставяне на микробус, марка "Ситроен" с ДКН Е62 81 ВХ, за периода 04.11.2011 г. - 04.01.2013 г. и 6 000 лв., представляващи заплатен наем за ползване на микробус, собственост на лице на име С. Х. за периода 10.12.2011 г. - 10.12.2012 г. Претендирали са и присъждане на сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно задържане на микробуса им и накърняване на доброто им име в обществото за периода 04.11.2011 г. - 04.01.2013 г., ведно със законната лихва върху двете суми считано от 04.11.2011 г. до окончателното им изплащане. Съдът е преценил, че претенцията за заплащане на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неотдаване под наем и съответно от наемане на микробус на обща стойност 20 000 лв., е неоснователна и недоказана. Прието е, че ищците не са доказали, че са получавали каквито и да е суми във връзка с договор за наем, и че са щели да получат такива от наемателя на отнетия микробус Л. П. С., както и да са заплащали наем за друго превозно средство през описания от тях период. При липсата на доказателства за настъпили в този смисъл вреди, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендираните за обезщетяване вреди, изразяващи се в търпени от лицата отрицателни преживявани и накърняване на доброто им име в обществото в размер на 1000 лв., съдът е приел за доказани и установени до размер от 500 лв., поради което е постановил РДГ - Б. да им заплати общо на двамата ищци сума в размер на 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно НП с № 399/23.04.2012 г. на Директора на РДГ - Б., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2013 г. - датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено НП в частта, касаеща конфискация на собственото им МПС. Решението е правилно. В хода на съдебното дирене е установено по безспорен и категоричен начин, че с НП № 399/23.04.2012 г. на Директора на РДГ - Б. на лице на име Н. З. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението и вещта, послужила за извършването му - микробус марка "Ситроен" с ДКН Е 6281 ВХ, собственост на Г. С. Ц. С Решение № 3595/14.12.2012 г. по АНХД № 330, по описа на РС - Сандански за 2012 г., влязло в законна сила на 14.01.2013 г., НП е отменено в частта му, в която е отнет в полза на държавата описаният в същото микробус. МПС е предадено на собственика му на 01.02.2013 г. Първоинстанционният съд е съобразил приложимите материалноправни норми, като е спазил изцяло и предвидената в закона процедура по водене на производство с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Преценил е наличието на изискванията на закона, свързани с незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, наличието на настъпила вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав споделя извода за наличието на причинно-следствена връзка между отмененото в съответната част НП и търпените от ищците неимуществени вреди. Безспорно е, че предмет на НП е било лично имущество на ищците и отнемането му в полза на държавата, постановено от административно-наказващия орган е повлияло върху тяхната психика, създавайки негативно усещане за засягане на техни лични законни права и интереси. Съдът е преценил тежестта на тези усещания, значимостта им за психиката на лицата, както и периода от време, през който същите са преживели дискомфорт. Определил е по справедливост и съобразно принципа въведен с чл. 52 от ЗЗД, обезщетение в размер на 500 лв. за двамата ищци, което ще бъде достатъчно за да репарира техните негативни усещания и преживявания, търпяни през времето през което са били лишени незаконосъобразно от възможността да ползват собственото си моторно превозно средство. Искът в останалата му част е отхвърлен, тъй като съдът е преценил, че тези негативни усещания имат преходен характер и с времето са станали в голямата си степен незначителни. Вземайки предвид всички събрани и ценени в детайли писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че претенцията за обезщетяване на настъпили за ищците имуществени вреди е неоснователна. След като липсват каквито и да е доказателства за получени от наем върху собственото им моторно превозно средство суми и такива изплатени на трето лице за ползване на друг микробус, нужен им за осъществяване на някаква дейност, правилно е формулиран извод за неоснователност на претендираните за възстановяване имуществени вреди. За да е основателна претенция за репариранe на пропуснати ползи, следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума и в твърдяния период от време. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин. В случая доказателства в тази насока не са представени. Следва да се има предвид и обстоятелството, че наемът се е дължал на основание сключен между ищците и Л. П. С. договор и доколко това лице има вина за ползването на моторното превозно средство по неправомерен начин от нарушителя Н. З., доказателства от страна на ищците не са търсени или представени. Съдът не споделя становището на касационния жалбоподател, свързано с недопустимост на решението. Обстоятелството, че ищците не са адресати на издаденото от него НП не изключва възможността те да търпят вреди, които да са пряка и непосредствена последица от него. Липсата на наложено по отношение на тях административно наказание за извършено нарушение по някой от текстовете на Закона за горите не игнорира факта, че с акта за налагане на наказание на трето лице е отнето тяхно лично моторно превозно средство и това действие е предизвикало негативни усещания, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения. Ако при издаване на наказателното постановление наказващия орган се беше съобразил с приложимите материално правни норми и не беше постановил незаконосъобразен акт, лишаващ ищците от собствеността им, действително не биха били налице основания за търсене на отговорност за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в резултат на такова по съдържание НП, но в случая с незаконосъобразния акт са засегнати пряко и непосредствено техни законни права и интереси. В този смисъл ищците притежават положителна процесуална легитимация за предявяване на иск за обезвреда на настъпили в резултат на частично отмененото наказателно постановление увреждания. Предвид описаното, съдът счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, съобразен с приложимите материалноправни норми и постановен при спазване на предвидените от закона процесуални правила, поради което следва да се потвърди изцяло. Предвид изхода на производството претенцията за присъждане на възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК е неоснователна, още повече че по делото липсват доказателства за участие на юрисконсулт, в която и да е от фазите на производството. Предвид описаното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение