Решение № 9036 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2012 г.

Решение № 9036 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Общинска собственост" при Столична община /СО/ срещу решение № 3179 от 14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3187 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по жалба, насочена срещу писмо, имащо само уведомителен характер, което не съставлява индивидуален административен акт, или, евентуално - неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Райна Трифонова Райкова от гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Паунова и адв. Антова, които оспорват касационната жалба, а по същество твърдят допустимост и правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е обявил нищожността на обективирания в писмо изх. № 0807-153/3/5.01.2012 г. акт на директора на Дирекция "Общинска собственост" при СО и е изпратил делото във вид на преписка на кмета на Столична община за произнасяне по заявление на Райна Тр. Райкова № 94Р-33/7.04.2011 г. при СО, район "Слатина". За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, независимо от обстоятелството, че се обжалва писмо, а не заповед или решение, след анализ на съдържанието му, писмото не е уведомително по своя характер, а съдържа обективирана воля на Райкова да бъде отказано правото на изкупуване по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Разглеждайки индивидуалния административен акт по същество с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът е приел, че актът е нищожен като постановен от административен орган без материална компетентност да издава подобни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС само кметът на общината може да разрешава или отказва на собственик на законно построена сграда правото да закупи прилежащата към сградата земя. Законът не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия другиму, поради което постановеният акт се явява нищожен. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение на АССГ фактически и правни изводи. Правилно съдът е разгледал писмото не като уведомително такова, а като индивидуален административен акт, с който административен орган формира воля за отказ на заявителката да бъде продадена земя - частна общинска собственост, върху която е построена собствената й част от сграда, съставляваща самостоятелен обект на притежание. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е обявил нищожността на обжалваното писмо. Законосъобразен е изводът на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е императивна и определя като единствено компетентен да осъществи или откаже продажба на общинска земя на собственика на законно построена върху нея сграда кметът на общината. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС не предвижда възможност кметът на общината да делегира тези свои правомощия на друг служител в общинската администрация. В същото време, съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и ал. 3, директорът на Дирекция "Общинска собственост" при СО не може да замества кмета при негово отсъствие. Още по-малко това е възможно за заместника на директора на дирекция "Общинска собственост" при СО, какъвто е конкретният случай. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,